Сутрин е. Пия кафе, чета късметчета и се надявам днес да обявят почивен ден заради горещото време. Листът е празен… вече и чашата с кафе! Листът, който е озаглавен с работното и безглаголно име „доклад за извършена проверка” продължава да ме гледа от ниско на монитора. Аз попълвам празните страници от измисления ми дневник… на работното си място, върху работния плот.
08:45 ч. – Преглеждам пресата. Заглавията са потресаващи, като например „Пилотът отиде на обяд! Кой ще кара самолета?” или „Ситуацията е като тенджера под налягане”. Какъв самолет, какви тенджери, аз трябва да работя. Мисля си за началото на работния ден и белия лист, който въобще не е лист, а файл със сгрешено име.
09:00 ч. – Колежката ми по неволя провежда разговор на висок глас и той вече продължава вечно. Тя казва, че двустранен договор не може да бъде подписан и от трета страна и се опитва да убеди човекът от слушалката в правотата на думите си или в правото като наука изобщо. Човекът протестира по телефона! Колежката ми вече го слуша примирено. Така и не разбрах кой излезе крив, кой прав, защото излязох от стаята преди да чуя развръзката!
12:00 ч. – Вече е обедна почивка. Колежката ми продължава да води разговори, от които резултатът за фирмата е позитивен, но за мен и нея – плачевен. Тя се надява на повишение, а аз се надявам да успея да довърша доклада.
13:00 ч. – Пиша, значи ми е дошла музата! Това е лъжа! Всъщност дойде шефското тяло, което заяви, че утре е крайният срок да оформя документално резултата от проверката. И продължавам да пиша… пиша, но листът все изглежда пълен до половината. Увеличавам размера на шрифта, за повече самочувствие.
13:45 ч. – Единственото, което чувам е вътрешния си глас, който ми говори за морски деликатеси и почивка в Гърция. С колежката ми много често общуваме безгласно…по телепатия. Вече я владеем. Усмихвам се, а тя ме пита дали съм си купила бански.
15:10 ч. – Листът е празен… все още, а дневникът ми прогресивно се запълва с измишльотини. Ръководството е на „УС” – управителен съвет. Аз също съм в състояние наречено „УС” – ужасът на служителя. Това е този момент от работния ден в три часа след обяд, когато имаш половин страница от доклада, вместо пет и няма да се лъжем…си е направо предпоставка за уволнение!
16:00 ч. – Протести! Лозунги! И много, много документи, които не се влияят от политическото напрежение в страната! Колегите ми са полудели, аз също!
17:00 ч. – Листът на екрана пак е празен, а този пред мен е… изрисуван! Главата ми е пълна с идеи за нови проекти, които обаче ще трябва да стартирам чак след като се отчета утре. Иначе, днес беше много топло, нямах климатик, но оцелях, а това е по-важно. След малко си тръгвам, но вие никога не оставяйте днешната работа за утре… Ето аз си я взимам за вкъщи!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Jess Bailey – Unsplash
Вижте още:
