„100-те места, които да посетиш”, „100-те напитки, които да опиташ” или „100-те забележителности, които всеки трябва да види”, горе-долу такива са част от имената на книгите, които в книжарниците намирате на рафта за свободно време. В социалните мрежи заглавията са много по-всеобхватни – от „100-те начина да откриеш щастието” до „100-те неща, които ни правят нещастни” и „100-те неща, които да правим междувременно”.
Въпросът е, има ли универсални списъци и имат ли те почва в нашите глави? Е, имат и почва, и корени и развити плодове, не само в книжарниците, но и в развитите ни умове. Универсалните списъци, обаче си остават за забавление и интересни подаръци. Важните списъци са едни други по-скоро неуниверсални, такива които всеки си има в главата, в ежедневието и на които се наслаждава вечер преди да си легне.
Аз не харесвам списъците по принцип, за каквото и да се отнасят, освен един, който до този момент не е излизал на бял свят и може би не съм изричала на глас. Той се състои от пет точки и си няма име. Намира се единствено в главата ми и по възможност го изпълнявам всеки ден, а понякога и по няколко пъти.
Задължително след като се събудя хапвам парченце щоколад. Tози навик ме спаси от сутрешната закуска, предиобедното хапване и ме усмихва преди да си отворя очите. В моя случай кубчето шоколад сутрин е равно на спасение от много повече калории. А вие как подслаждате деня си?
Друго нещо от списъка ми за деня и също толкова важно, колкото шоколада е задаването на въпроси. Отговорите на важните въпроси са важни сами по себе си. Така че, част от репертоара на ежедневието ми включва ключови въпросителни, благодарение на които стигам до следващата ми задачка от списъка.
Да научавам нещо ново всеки ден задължително градивно, забавно и проверено за достоверност на няколко места. Вие знаете ли какво е „ономатопея”? Освен, че може да е въпрос за няколко хиляди лева в „Стани богат”, думата си има значение и смисъл, които аз не знаех до днес. А именно, че това е звукоподражателна дума от типа на „тик-так”. Миналата седмица пък научих, че някакви червени водорасли от топлите морета всеки ден присъстват в менюто ми с благозвучното име „карагенан”. И служат за сгъстяване и желиране на млечните продукти. Предполагахте ли изобщо?
Четвърто нещо, което е задължително за мен е да изям поне един плод вечер. Това го правя докато чета за водораслите в храните или за странните граматически понятия.
И петото нещо, без което не мога да заспя е равносметката. Тя е много коварна точка от дневния ред, защото понякога не е нито равна, нито пък сметка, но без нея не мога така или иначе.
Бих могла да продължа до сто, но не ми се иска да издавам няколко свои тайни. Спирам тук, защото е време за парченце шоколад по моя часовник и чаша кафе.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
По една мисъл на ден за седмицата
Ако не си post-нал нещо във фейсбук, то случило ли се е наистина?
