Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят както от дадено чувство, така и от посредствена дреха! Преди около две години, смятайки, че не съм от ограничените и посредствени хора, се освободих от един мъж и половината си гардероб. В боклука се преместиха старите чувства и старите дрехи, които купувах заради него. Той не харесваше начина, по който комбинирам синьо и жълто, как нося фишу и никога не разбра защо искам да имам онези „нарциси” с височина 16 см. Странно, имайки предвид, че той самият беше от мъжете, които носят риза с къс ръкав под строго официален мъжки костюм. И тъй като в момента мисълта ми препуска по темата за мода и къса условните връзки по тази за мъжете, си позволявам да кажа на целия свят, колко обичам синьо и жълто, също като слънчогледовите принтове и жълти цветя на син фон на Анна Молинари за пролет/лято 2012. Тогава, когато се отърсих от старите дрехи и чувства, реших да се отдам на онова изкуство, което обличаме сутрин и заради което харчим последните си пари, когато сме в депресия. Точно тогава поех едно пътуване до Милано, което промени живота ми. Случи се така, че проектирах мечтите си на една витрина с лъскав надпис Chanel. Няколко пъти след това си мислех, че може би в Милано трябваше да проектирам каквото и да е на фона на нещо италианско, все пак. Един-единствен манекен ме гледаше толкова спокойно, сякаш знаеше, че освен да привлича погледи, той изпълняваше и друга служба – да вдъхновява такива като мен, отишли там, за да търсят изгубения смисъл. Сякаш съвсем нарочно ми показваше онази прословута чанта с класически дизайн и метални елементи по дръжката на марката. Знаете за какво говоря – дамската чанта, която мистър Лагерфелд миналата година избра да рекламира с Блек Лайвли. Tочно там, пред витрината, наблюдавах Чантата и открих себе си – временно вето на мъжете и зелена светлина на една друга страст – модата. Оттогава насам обичам да пътувам повече, да пиша повече и да се колебaя по-малко. Също оттогава имам рокли в гардероба си, които знам, че никога няма да изхвърля, а и ми остана успокоението, че не съм единствена в неволите с мъжете.
Текст и снимка: Стефи Стоева
Вижте още:
