Някога пили ли сте червено вино от чаша за вода? Слушали ли сте песни на френски, от които не разбирате нито дума, но знаете, че ви харесват? Обували ли сте един номер по-малки обувки, защото са ви харесали толкова много, че бихте рискували кутрето си, ако се налага? И последно… продължавате ли да четете до край книги, които откровено не харесвате? Ако вашият отговор на всички тези хаотични въпроси е ДА, значи и аз, и вие говорим за любов!
Не са ли отношенията в любовта като да пиеш червено вино от чаша за вода?! Същият вкус, същите свойства, а алкохолът действа все така еднакво. Кое не е наред? Сега си представете, че виното е мъжът на мечтите ви. Принцът, който обаче пристига пеш, без фанфари, а вие си мислите, че нещо не е наред! Дали принцът е принц и без белия кон, дали виното е добро и без кристалната чаша със столче? Дали можем да оценяваме нещата такива, каквито са?
В песните на френски винаги се пее за нещо като любов или… не точно. Пее се за нещо като пътувания, но не се разбира до къде. Редят се думи, все чужди, но толкова познати. Признайте си сега, не е ли любовта като песен на френски! Не винаги я разбираме, а понякога не се и опитваме. Не винаги ни харесва, не винаги знаем какъв е смисълът ѝ, усещаме я със сърцето си и започваме да мечтаем. Не е ли любовта като песен на френски? Стига ли ни да я чуваме и усещаме, или задължително трябва да я разбираме на всяка цена? Би ли се загубила стойността й, ако знаехме нейния език?
И с обувките нещата стоят по сходен начин, само че тук става дума за компромиси. Всеки сезон си купувам поне по един чифт обувки, които тържествено обявявам за малко неудобни, малко ме нараняват, но са толкова прекрасни, че няма начин да ги оставя на рафта в магазина. Ние, жените, правим компромиси с кутретата си толкова често, а защо толкова рядко правим компромиси за половинките си? Защо сме склонни да правим всичко за себе си и по-рядко всичко за любовта?
Ами книгите? Какво общо има любовта с книгите, ще ме попитате вие. Ами да речем, че има хубави книги и такива, които не харесваме. И понякога трябва да започнем да четем, за да разберем (в повечето случаи някъде около седемдесета страница), че това не е нашата книга, че историята ѝ не е любимата ни история. Защо да продължаваме да четем? Книгата няма да се промени, нито ще се промени не добре реализираната любов. И мисля си, няма нищо лошо да преминаваме от неуспешна връзка към успешна връзка, без да губим ентусиазма си. Нужно ли е да хабим времето си в четене на книга, на която някой друг би се насладил повече? Трябва ли да чакаме развръзката на любов, която е писана за някой друг?
Тези въпроси си зададох изключително лесно, отговорите разбира се не написах, тях ще ги оставя за себе си. И изобщо има ли правилни отговори, има ли подходящ начин да обясняваме нещата с лесни думи, както се опитах да направя аз?
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Samantha Gades – Unsplash
Вижте още:
