Кристобал Баленсиага – вдъхновителят

„Един моден дизайнер трябва да бъде архитект за дизайна, скулптор за формата, художник за цвета, музикант за хармонията и философ за умереността.“

Днес отбелязваме годишнина на един от най-популярните и известни дизайнери, оставили трайна следа в модната индустрия. Кристобал Баленсиага – име, което буди респект, личност, за която дори известната с хапливите си реплики към колеги Коко Шанел се изказва ласкаво. Това е дизайнерът, който още през 1939г. чрез своите оголени рамена, силно подчертани талии и заоблени бедра, се явява предвестник на прословутия силует New Look на Диор.

Ако Шанел и Диор строго дефинират в своите модели линията на талията то Баленсиага, през целия си творчески път, се възползва от нея с истинска лекота и свобода. Нужно е да се разгледат само няколко от неговите творения за да разберем вниманието и прецизността към силуета, пропорцията и колорита на всеки модел, което е негов открояващ се и разпознаваем почерк. Философията на твореца е толкова различна от съвременната, често самоцелна посока на неприкрита провокация в модата, популярност на всяка цена, колекции обслужващи бизнеса, а не чувството за естетика. Баленсиага е творец, а не дизайнер. Той заема специално място в историята и често е вдъхновение на младото поколение дизайнери обсебени иначе от желанието за известност и незабавен успех. Но как започва всичко?

Роден е в малкото испанско градче Гетария, близо до Сан Себастиан и от малък съпровожда майка си, която работи като шивачка. Нейни клиенти са едни от най-богатите и елегантни жени. Очевидно това оставя траен отпечатък в буйното детско съзнание и събужда неговия интерес към дамското облекло. Като тийнейджър неговата дарба и страст е забелязана от маркиза де Каса Торес, една от най-популярните и влиятелни жени в градчето, която го взима под крилото си.

Благодарене на нея той заминава за Мадрид за да се обучава в тайните на шивашкия занаят. След успешното завършване, самата маркиза залага и презентира създаденото от него. Баленсиага се отдава напълно на модния дизайн и за никого не е изненада, че скоро добива голяма популярност. Негови бутици, носещи името Elisa, производно на името на неговата майка, са на картата на съвременния дизайн в Мадрид, Барселона и Сан Себастиан.

Голямата му кариера в столицата на модата Париж е неизбежна, но е маркирана от едно трагичен социален факт. Гражданската война е причина дизайнерът да прекрати своята дейност в Испания и да се премести в Града на любовта, където същите чувства към модата споделят Коко Шанел, Елза Скиапарели и Мейнбошер. Първото ревю на Баленсиага е през 1937 и е проведено в неговото ателие на „Авеню Джордж V.“ В творчеството си дизайнерът черпи вдъхновение от множество стилове от историята, но разбираемо има специално отношение към този на Испания. Испанските принцеси, тези от картините на Диего Веласкес, са в основата на неговата творба „Инфанта,“ но вдъхновението от родната му страна не спират само дотук.

Късите, изваяни и обсипани с блестяща декорация сака на тореадорите са често отправна точка за създаденото от него за вечерните часове. Колекциите и работата му са радушно приветствана от френските издания, които ги определят като революционни, а броят на неговите фенове и клиенти постоянно расте.

Популярността му е толкова голяма, че дори през Втората световна война верни почитатели пътуват до Париж, в тази несигурна и опасна ситуация, за да посетят неговия бутик. 50-те е декадата, която се смята за най-емблематична за дизайнера, защото разкрива напълно творческия му талант. В този период Баленсиага смело се противопоставя на наложилата се форма на пясъчен часовник на Диор. Той съзнателно неглижира анатомичната роля на талията и добавя обем в раменете. Тази посока на конструиране е много по-комфортна от пристегнатите силуети на New Look. Свободната творческа интерпретация на талията се възприема като един от значимите му приноси а модата.

В този период той въвежда и изключително комфортната рокля – туника, която бързо се сдобива с множество почитатели. Свободно падащите и леещи се линии толкова напомнят за богините от гръцкия пантеон обитаващи модния Олимп на 20-ти век. Сред творенията през този период попадат и толкова експлоатираната днес роклята-риза, палтото с форма на пашкул, полата балон, роклята с висока талия baby-doll с подчертана кукленска невинност… С всичките тези творчески решения Баленсиага дава нови и различни възможности на жените да изразят себе си, без да губят своята магнетична индивидуалност.

Вижте още:

Изграждането на характерните силуети и форми се нуждаят от подходящия материал, в когото да се превъплътят. Това е причината за съвместната работа на дизайнера със швейцарската текстилна фирма Abraham. Един от основните приноси на съвместната дейност е въвеждането на плата „газар“. Той се изработва от коприна или вълна с двойни нишки. Резултатът е гладка тъкан с двоен ефект – от едната страна е с гланцов, а от другата е матов. Вариантът от коприна е широко използван и днес поради своята лекота и възможността лесно да поддържа форма – подходящ за вечерни и булчински облекла. Детайлът също е от особена важност за твореца, който напълно осъзнава неговото значение. Скъсяването на ръкавите при палтата позволява на дамите да излагат на показ своите аксесоари и бижута, а широко окроените яки разкриват част от ключиците добавяйки желания ефект „лебедова шия.“

Изящната линия характерна за работата на Баленсиага и резултата от неговия дизайн се оценява и от бизнес средите. През 1968 година дизайнерът проектира униформите на стюардесите от Air France. Резултатът от този съвместен проект е изключително успешен със своя характерен стил и изящество.

Той се е превърнал в еталон и вдъхновение на редица авиокомпании през годините, които интерпретират неговия дизайн.

През същата година дизайнерът взима решението да прекрати творческа дейност. Смята се, че това е продиктувано от силното обществено влияние на хипи културата, която поставя под въпрос приетите социални ценности като го афишира и чрез облеклото. Това е ерата, която активно поставя под въпрос ролята и значимостта на пола. Творецът, който е посветил творчеството си на идеала за женска красота не би могъл да приеме тази нова посока.

Последната му творба е създадена непосредствено преди неговата кончина през 1972, това е сватбената рокля на внучката на държавния глава Франциско Франко. Творчеството на Кристобал Баленсиага остава мощни следи в модата не само на вече отминалия XX век, но и днес. Изящната форма, прецизната линия, умелото боравене с колорита, и познаване на женската фигура и нейното движение го превърнаха в един от иконичните образи на модата въобще. Много са имената на дизайнерите, които се прекланят и се вдъхновяват от неговото творчество, а запознатите откриват елементи въведени от него и в съвременния моден дизайн. Примерът с 3D флорални мотиви обсипващи изцяло обема категорично доказва това. Вярвам, че се сетихте къде сме ги виждали през последните години?

Затова ви предлагам няколко сентенции на популярни дизайнери за негово модно величие Кристобал Баленсиага:

„Използвах неговия начин да гледам на нещата в 360 градуса… идеята беше да внеса идеята за елегантност на Кристобал… но да я приложа към нещо готино и да го направя по-модерно“ – Демна Гвасалия, дизайнерът на Balensiaga днес.

„Той положи основите на модерността… изцяло“ – Емануел Унгаро

„Неговата визия беше толкова модерна. Има красива странност и женственост в дрехите му, които са вечни” – Ердем Моралиоглу.

„С тъканите правим каквото можем. Баленсиага прави каквото иска” – Кристиан Диор.

„Баленсиага наистина съответстваше на абстрактното изкуство, на архитектурата и формата на интелектуална мода, строгост, смесена с графично качество” – Никола Гескиер.

„Работата на Кристобал Баленсиага беше толкова вярна на модерността и женствеността. Новаторска и привлекателна, тя винаги е вдъхновяваща” – Симон Роша

Текст: Константи Стойнов

Снимки: Getty/Instagramdi