„Езикът на цветята“ – заглавието може да ви подведе, че сте попаднали на евтин булеварден роман. Да, това наистина е много „женска“ книга, но в най-хубавия смисъл на думата: богата на детайли, на психология, на емоции и на красота. Роман за изгубената надежда, за страха от новото начало и за несъвършената, но вечна любов. „Всеки може да разцъфне в нещо красиво…“ е посланието на тази поетична и в същото време сурово реалистична книга. Викторианският език на цветята е находчиво използван от авторката, която по този тайнствен, завоалиран и нетрадиционен начин обогатява нюансирането на чувствата. Сюжетът е увлекателен и звучи достоверно – героинята на ромата Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове – едно необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички и се доверява единствено на цветята. Срещата с щедри и благородни хора по пътя й постепенно я променя и тя признава пред себе си, че се нуждае единствено от любовта и от ново начало…
Ванеса Дифенбо използва собствения си опит в системата на приемните семейства за написването на дебютната си книга, но успява да отиде отвъд конкретния социален проблем и да създаде един прекрасен роман за любовта. Авторката споделя, че голямото й желание било да опише реалистично емоционалното пътуване на дете, което е било наранявано. Основна тема в романа е възможно ли е някой да се промени с възрастта, или сме трайно и окончателно моделирани от детството. „В края, казва Дифенбо, все пак изплува идеята, че човек може да се промени и да превъзмогне най-тежките травми.“
„Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце“, пише литературният критик Алис О`Кийфи. „Ванеса Дифенбо разказва вълнуваща история за намирането на пътя към дома, дори след като си изгорил всеки мост зад себе си, за прошката и изкуплението, за силата да се научиш да обичаш и да се доверяваш на хората отново. Нейните герои не са съвършени, майчинството не е съвършено и любовта не е съвършена, но е вечна.“ За първи път в България една книга излиза с четири корици, всяка от които предава чрез езика на цветята най-важните послания на романа: жълт нарцис за ново начало и надежда, индийски лотос за душевна чистота, червена роза за любов, вероника за вярност и всеотдайност.
текст: FashionInside
снимки: Press
