Има нещо вълшебно в магията на Ориента. Нещо, което ни кара да се заслушаме в завладяващите ѝ ритми, да усетим аромата на пикантните ѝ подправки и да отворим очи за пъстрата ѝ традиционна култура. Турция е само на няколкостотин километра от нас, но порядките ѝ сякаш са колкото близки до нашия бит, толкова и съвършено далечни. Опознаваме я чрез нейните нови творци, разгръщайки страниците на техните произведения. Два нови романа ни отвеждат в Истанбул – омагьосващото сърце на южната ни съседка.
„Майстора на куполи” – Елиф Шафак
„Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти…
Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден.
Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък.
Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я разтълкуват?”
Истанбул от ХVІ век: пътник без билет пристига в града с изключителен дар за Султана. Джахан е сам в непозната страна, без други земни притежания освен Чота, необикновен бял слон, предопределен да стане част от султанската менажерия. И така започва епично приключение, което ще издигне младежа със скромен произход до най-висшите рангове на султанския двор. По пътя той ще срещне лукави придворни и лъжливи приятели, цигани, укротители на свирепи животни и красивата принцеса Михримах. На гърба на Чота той ще достигне до най-отдалечените кътчета на империята и обратно. И един ден ще влезе в полезрението на султанския архитект, Синан – случайна среща, която ще промени съдбата на Джахан завинаги.
Изпълнен с вълшебства, цветове и разгръщащ се на фона на обществените вълнения от времето на архитектурния ренесанс на Турция, „Майстора на куполи” е впечатляващ разказ за войни, епидемии, забранени чувства и чистата любов между едно момче и неговия слон.
Разкошен и пищен, той е уловил очарованието на Истанбул, града на два континента, който възпява. Едновременно космополитен и интригуващ, груб, но въпреки това елегантен, изобилстващ от любов и жестокост – ярък и жив. Изтъкан от всички цветовете на Османската империя, от времето когато Истанбул е пулсиращ от живот център на цяла цивилизация, „Майстора на куполи”, издаден от издателство „Егмонт”, е магичен и въздействащ разказ за едно момче и неговия слон, попаднали в свят на чудеса и опасности.
Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Четири години след издаването си в България, „Любов” продължава да присъства в класациите за бестселъри. Творбите на Елиф Шафак са предевени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.
„Писъци от Бейоглу” – Мурат Тунджел
„Опознах “Бейоглу” след няколко вечери, прекарани в компанията на приятеля ми журналиста Серкан Караджък. Признавам, че може би магията на квартала остава скрита за жителите му, притиснати от сивотата на ежедневието, но аз открих в Бейоглу един непознат и загадъчен свят. Останах възхитен както от обядите в „Рефик“ , така и от европейската църковна музика, която слушахме в двора на базиликата „Св. Антоний от Падуа”. Обикновено вечерта двамата със Серкан опитвахме от прекрасната ракия в „Чатъ“ и вечеряхме в Пера под звуците на класическа музика. Спомням си съвсем ясно евтината храна в Чичек Пасажъ, новооткритите парвенюшки заведения и носталгията, която ме обземаше, докато седяхме до скарата в гостилниците. По време на престоя си в Бейоглу открих, че там може да срещнете всеки – от най-влиятелния политик до най-дребния чиновник. Кварталът е дом за едни и място за развлечение за други. С падането на нощта падат всички задръжки и докато някои пият хапчета, за да видят света по нов начин, други си лежат кротко в леглото и чакат смъртта.
След полунощ ритъмът на живота се забързва. Отвсякъде бучи музика. Младите момичета обикалят дискотеките и клубовете, а клиентите на заведенията се взират със замъглен поглед в чашите си. Времето тече толкова бързо, че никого не забелязвате.
Изведнъж проблясват сините лампи на полицейските коли, патрулиращи из квартала. Булевард „Истиклял” гъмжи от таксита. Щом погледнете от улица „Имам Аднан” към безкрайния поток от светлина, не може да не се запитате: „Къде свършва Истанбул и започва Бейоглу или може би е точно обратното?”
Фрагменти от болен, излъган, погубен живот. Гласовете на жени, чиито мечти са се превърнали в болка, срам и пепел. Сподавеният вопъл на момичета, лишени от правото на живот и себеуважение – горчивата утайка на веселия живот на квартал „Бейоглу” в Истанбул.
Отритнати, подминавани, охулвани, проститутките от най-космополитния турски град разказват открито и непресторено своите истории, които оживяват в плътни и ярки краски чрез перото на Мурат Тунджел, българската версия на което е дело на издателство „Еднорог”.
Никой никога не би могъл да направи пълен пътеводител на „Бейоглу”, защото тук са събрани милиони парченца от пъзела на света. В „Бейоглу” цветовете са ярки, хората безкрайно интересни, а историите се случват в реално време и се помнят цял живот. Кварталът е разположен между кулата Галата и известния площад „Таксим” и вечер след залез слънце изцяло сменя одеждите си, превръщайки се в калейдоскоп от случки, който непрестанно мени своята конфигурация.
Мурат Тунджел е роден в окръг Ханак, провинция Карс през 1952 година. Известно време работи като преподавател в различни начални и основни училища в Турция. През 1984 година решава да се откаже от преподаването и да се развива професионално в областта на журналистиката. През този период работи за редица вестници и списания и се занимава с редактиране на речници. През 1989 година Тунджел заминава за Холандия.
Първата му книга излиза през 1981 година. До този момент неговите произведения са публикувани основно в различни литературни списания. Романът „Синята съдебна палата” е издаден на нидерландски под заглавието „Valse Hoop”, а книгата му „Третата смърт” се екранизира от турската продуцентска къща „Мавибеяз”.
През годините писателят е спечелил редица литературни награди: наградата за най-добър млад писател от Министерствата на културата и спорта, република Турция, с разказа „Амбулантен търговец” (1979); наградата за най-добър роман „Шюкрю Гюмюш” с романа „Синята съдебна палата” (1994); наградата за най-добър писател на разкази от нидерландското радио NPS с разказа „И раят си отиде” (1997); наградата за най-добър роман от Състезанието за култура и изкуство на културно-просветните центрове в Турция с романа „Третата смърт” (1997); наградата за най-добър разказ „Орхан Кемал” с разказа „Призрачното момиче” (2000).
Текст: Станислава Добрева
Снимки: изд. „Егмонт”/изд. „Еднорог”
Вижте още:
Съвременна българска литература в Деня на народните будители
Какво да прочетем от тазгодишния Нобелов лауреат за литература?