Адресът на моето детство

x

 


Той включва няколко улици, един празен паркинг, едно село и две поляни. Адресът на моето детство има много входни врати – една за у баба, една за вкъщи, четири-пет комшийски и една за у бабата на най-добрата ми приятелка. Адресът на моето детство има номер – хиляда деветстотин деветдесет и някой и на него живяхме аз и още двайсет малчугана като мен.

Отпечатъците, които то ни остави са безброй, включително по два белега на всеки чифт колене, по един лексикон за всеки от нас, и спомените, които така или иначе ще имаме завинаги. Отпечатъците, които ние нанесохме на детството също са много, включително измислянето на някои нови игри, няколко скъсани книги и милион и едно желания изгледани като анимации.

Най-верен другар на всички ни беше тебеширът, в повечето случаи бял, от вар, както бели и варосани ставаха и дрехите ни след това. Бялото беше цвета на нашето детство, бели бяха очертанията на игрището за народна топка, бели бяха маратонките ни и скъсаните джинси, кориците на тетрадките ни и подвързиите на учебниците и изобщо много неща, включително детските мечти.

Изведнъж, като на кино детството спря, не просто свърши, ами просто престана да го има. Скрихме детските книжки в сандъци покрити с прах и най-вероятно вече са ги изяли сивите мишки, точно както в песента. Вече отдавна не живеем на същия адрес, а когато разкопаха старите улици и паркинга се напълни с коли, всички се разбягаха в различни посоки, завинаги и неусетно.

Миналия ден дочетох „Вино от глухарчета“, една любима моя книга която Рей Бредбъри е написал като „любовно“ писмо до детството си. И се замислих, че ако трябва и аз да напиша едно такова, не знам как бих побрала адреса на белия плик и не знам как бих побрала вътре в него всички летни нощи и игри, всички корабокрушения, всички принцеси, кукли, тебешири, въжета за скачане, всички бабини истории… няма начин да ги събера!

Адресът на моето детство е стар и разбъркан в момента, част от него е на личната ми карта, част от него е записан в личните карти на непознати хора и част от него е записан в сърцето ми, не помня откога. И ако сивите мишки успяха да закусят с вълшебните букви от онези стари буквари и читанки, аз и моята най-добра приятелка продължаваме да хапваме заедно в обедната почивка или да вечеряме заедно в петък след работа. И напук на мишките, успяхме да спасим детството си на едно по-недостъпно място от прашния сандък. Оставихме го в сърцата си и в спомените на нашите родители, които продължават да ни разказват, това, за което не можем да се сетим.

Текст: Стефи Стоева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

В огледалото за задно виждане

Половината ми сърце

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Малка кожена чанта от CHLOÉ

Малка кожена чанта от CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Бели боти от MONCLER

Бели боти от MONCLER Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Черно поло с копчета от BALMAIN

Черно поло с копчета от BALMAIN Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Нова седмица на хоризонта. Нека си пожелаем успех!

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ