Да има красиви, говорещи очи, да има три, четири костюма в гардероба си или поне да е принц. Това е част от пъзела на непознатия мъж в моята глава, която и без това по цял ден пълня с глупави факти от рекламни блокове. Но, вижте, непознатият мъж вълнува женското съсловие по целия свят и той не се е озовал в моята глава случайно, а защото ние сякаш наследяваме идеята за него една от друга. Понякога си мисля, че имаме нужда от един такъв измислен герой, за да не са били напразни игрите ни с Барби и Кен, и за да не звучи напълно лъжовно историята за онази шеметно красива девойка, която е спала сто години и се е събудила от една целувка. Имаме нужда от фантазията си и нейния краен продукт, за да не изпадаме в депресия, точно както ни е необходим неделния шопинг с кино и пуканки. Наричам го непознат, защото не ми е приятел, няма си име, но го срещам често, когато имам време и го доизмислям.
Така, в моята глава има един почти завършен образ, представител на мъжкия пол. Той е нещо като потенциален съпруг и идея фикс, която ежедневно преработвам, за да го направя перфектен. Не бягам от реалността, когато говоря за непознатия мъж (поне така си мислех), напротив, облагородявам дните и моментите, в които съм сама и женската ми природа взима надмощие. Моят непознат мъж е банално красив (нещо, което трябва да променя), обича да пътува надалеч и да танцува. С него имаме един неизтанцуван танц, защото вместо времето, е спряла музиката в някое си кафене. Използвам мисълта за него, когато вървя към вкъщи в мъглива вечер и виждам безполови сенки на хора срещу мен, мислейки си, че някъде измежду тях е той.
Всъщност, до тук говоря за онзи объркан и почти нелеп списък с качествени измерения, на които евентуално трябва да отговаря мъжа до нас и с него да ни се случва „като по филмите”. Преди два дни, моя приятелка заяви, че е намерила нейното „произведение“ на летището, съвсем случайно. Да не повярва човек, с всички изисквания за музикални предпочитания, нюанс на косата, вълнуващо хоби, обаче… за нищо не ставал! Тази двуредова история ме накара да подредя мислите си в друга посока. Всъщност, списъкът и изискванията са безпредметни, заблуждават ни и ни объркват, защото перфектен мъж няма. Нито пък аз и моята приятелка сме перфектни. За себе си решавам да спра да го майсторя въпросния красавец от анти-материя. Списъкът ми така или иначе не е пълен и възнамерявам да го изхвърля. Наясно съм, че няма да намеря непознатият мъж с реални фамилия и ЕГН, както знам, че не трябва да ям въглехидрати вечер, защото е вредно. Вредно е и да си мисля, че хората са еквивалент на някакъв объркан и нестабилен списък. За това мога да започна да си редя истински пъзел, когато съм сама, да спра да си въобразявам, че мъжете са еди-какви си и току виж се появил някой от плът и кръв, за когото дори няма да съм се сещала. Тъй като обърканият списък е тенденция сред жените, ви препоръчвам да захвърлите вашия или да го скриете на тъмно, защото мъжете са си мъже и няма да се променят. Нека приемем, че ги обичаме такива, с реални недостатъци, отколкото на хартия или само в главите ни. Тази вечер кажете лека нощ на вашия странник и не се връщайте към него, пуснете го да си върви, за да разказвате по-дълги истории от тази на приятелката ми, и изобщо, за да има какво да разказвате.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Мъжът от рекламата или НЕ точно той?
Мъжът с главно “А” или спрете да си губите времето!
