Какво ви липсва днес? Захар в кафето, мотивация за работа, някой стар приятел? Липсват ли ви и едни осем сантиметра? Звучи странно и вероятно се чудите за какво говоря. Всъщност за осемте сантиметра съществуват много легенди и истински истории. И двата пола са ги издигнали в култ. За мъжете осем сантиметра са онзи екзистенц-минимум или стартов размер, от който започва да се храни самочувствието им. За жените осем сантиметра са достатъчни, когато става дума за височината на тока на любимите обувки със заострено връхче. Осем сантиметра и половина е дължината на пластиката за отстъпка в магазина с въпросните обувки и дължината на кредитните ни карти.
Осемте сантиметра са това, което дава независимост и самочувствие и на двата пола, не смятате ли? Цялата Вселена се върти около тях и както казва един мой приятел (извинете ме за директното цитиране) – „всичко в днешно време е секс и пари”.
Живеем във времена, когато всеки трябва да пази своите сантиметри, за да може да се фука с тях – било то мъже или жени, било то във фейсбук или на живо. Живеем в рисковани времена, когато хората разиграват своите сантиметри на хазарт и твърдят, че печелят щастие. Живеем в театрални времена, когато героите на сцената не питат „Да бъдеш или да не бъдеш…?”, а „Колко ще ми струва – това е въпросът?”
И някъде там се е сгушила любовта, измъчена, изтормозена, побрана в някакви си осем сантиметра – между секса и парите. Не любовта, която се споменава в „Хамлет”, нито онази, заради която са умрели Ромео и Жулиета, а любовта, при която всичко е въпрос на цена. И в условия на пазарна икономика сме спазарили любовта за нещо друго – чифт обувки с осем сантиметра ток, телефон с осем инча дисплей или диаманти с тегло, кратно на осем.
Парите са източник на енергия, сексът също, но не и любовта. Никой нищо не измерва в любов вече. Генерирали сме мерна единица за щастие, базирана на това „сакрално” число, превърнали сме го в индустрия, а любовта е просто тема за разговор в датите около някои конкретни празници в годината.
Според мен дори сме спрели да се задоволяваме с тези осем сантиметра. Надскочили сме дори и тях в борбата си за още и още. Кога ще спрем – не зная! Ще се обърнем ли към любовта, която не е поставена под съмнение, или не се опира на карта с дължина от осем сантиметра? Не зная! И чак малко ме е страх да си призная, че може би съм влюбена, за да не се обърка някой, че любовта ми е фалшива.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Mitchell Luo – Unsplash
Вижте още:
