Братовчедка ми е в трети клас и онзи ден имаше интересно домашно на тема: „В коя приказка искам да участвам и кой герой ми е любим?“ Децата, особено по-малките, винаги са прави и ни слагат в малкия си джоб съвсем аргументирано. Изборът им винаги е оправдан и често ни карат да се чудим защо ние, големите хора, бъркаме толкова често.
Разбрах, че в трети клас момичетата искат да стават предимно принцеси. И когато ги попитате „защо“, те често отговарят с въпрос. В моя случай въпросът, който ме удари по челото, бе: „А ти кой герой би си хванала за гадже?“ Да, аз нямам истинско гадже, а да си мисля за кой герой от приказките бих се омъжила, беше леко налудничаво. Но въпросът си беше съвсем на място – място, на което се почувствах неудобно… защото не избираме ли мъжете си според качествата, които приказките им приписват? Всъщност въпросът на братовчедка ми е твърде смислен. Вероятно аз съм си избрала „принца“ още в трети клас. И сега го чакам да се появи на бял кон и да ме открие пораснала, с няколко бели косъма на главата, но пък горда собственичка на две чанти Prada и две дипломи за висше образование. Дали пък не съм го срещнала вече?
След този въпрос първата мисъл, която ми мина през ума, беше посредственото „свършиха се истинските мъже, та сега с герои от приказки трябва да се занимавам!“ И започвам да си мисля, разбира се, по-задълбочено! Като бях малка, май бях влюбена в принца от „Красавицата и звяра“. Той ми беше любим, защото в тази приказка не беше задължително да се променя само принцесата, ами и той заедно с нея. Беше лош, после добър… изобщо, както си му е редът. Иначе в другите приказки все девойките се променят. Пепеляшка спира да събира пепелта и тръгва по балове, Малката русалка е готова на всичко, за да се добере до мъжа на живота си, Спящата красавица дори не може да се събуди без целувката на мъж, когото никога не е срещала.
Разбирате защо харесвам приказката за Красавицата и Звяра – в нея не само жената се променя, ами и мъжът става по-различен, при това не само на външен вид, а и в мисълта си.
Харесва ми, когато мъжете се променят, не защото някоя жена ги убеждава в това. Харесва ми, когато го правят сами, когато го искат истински и когато могат да убедят същата тази жена, че спасение дебне от всякъде, а и любов също!
Ами да, аз бих се омъжила за звяра! Даже вкъщи имам една роза, която той ми подари преди около месец. Даде ми я и после си тръгна като един истински злодей. Розата изсъхна, но аз още не съм я изхвърлила. Вчера видях, че листата ѝ още не са изпадали и се надявам, че докато падне и последното, този злодей ще се превърне в принц и ще се върне. Все някога трябва да се случи!
Въпросът на братовчедка ми ме вкара в приказката – тази, която ми беше най-любимата от всички приказки. Чудя се обаче кога ли ще ми дойде куражът да изляза от нея. Или звярът ще оправдае очакванията ми, или братовчедка ми ще трябва да ми зададе друг въпрос, на който да мога да отговоря по-конкретно. И все пак, не мога да спра да си мисля дали още в трети клас ние момичетата не си научаваме уроците твърде добре?
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Dollar Gill – Unsplash
Вижте още:
