Синдромът на Пепеляшка

x

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Jenerique (@jeneriquelondon) on


Когато тъжната, парцалива и нещастна Пепеляшка загубила надежда, че ще отиде на бала на принца, тя седнала до прозореца с изглед към замъка и започнала да плаче. Тя – най-красивата в цялото царство, можете ли да си представите, била заключена в таванската стая и не знаела какво да направи. И така, докато не се случило чудото с кръстницата, магията с тиквата и всичко останало.

Оттогава насам, за жените е станало важно да се побират в обувките, в стереотипите, в стандартите за красота и в живота разбира се. Станала е важна онази мечта за принца и живота в лъскавата архитектурна конструкция на върха на хълма с хубава гледка и диамантени подове. Обувката, която е донесла (според Шарл Перо) щастлив семеен живот на героинята му, днес е същата тази обувка, която обуваме сутрин, преди да излезем от дома си и да се превърнем в търсачки на зависимости. Или с други думи, продължаваме да развиваме синдрома на Пепеляшка познат като страх от независимост.

Сега между пепеляшките и грозните им сестри няма особена разлика. Те, ние, вие, всички или само някои от нас са се интегрирали в една специфична социална група и са оформили своята житейска философия на зависимости. Борбата вече се води на открит терен – в заведения, дискотеки, фризьорски салони, в леглата на принцовете. Грозните сестри са преминали през бюрото по деформация и са уголемили бюстовете и устните си и носят все по-малък номер обувки. Вече са достойна конкуренция в борбата за сърцето на принца. Пепеляшка безвъзвратно се изгуби под набезите на конкуренцията, някои особености на морала също се загубиха, а животът по върховете и зависимостта от принца остават приоритет на страдащите от синдрома на Пепеляшка.

Само така бих могла да си обясня присъствието на пепеляшките и грозните им сестри в недобре функциониращи връзки с мъже. Синдромът на Пепеляшка има своите исторически и социални корени, които може да откриете в книгите, в приказките, в домовете на жени, които стават жертви на домашно насилие, но продължават да обитават същите тези домове.

Социален феномен ли е синдромът на Пепеляшка? Успяваме ли, имайки фактическата свобода, да бъдем независими? Тези въпроси не спират да ангажират вниманието ми в ден като днешния, когато се опитвам да се побера в един чифт обувки, които ме стягат. На тези въпроси се опитвам да си отговоря в ден като днешния, в който мъжете със замъци и скъпи коли са се самопровъзгласили за принцове и са тръгнали на лов за жените, търсещи зависимости.

Чудя се защо никой никога не е довършил историята за Пепеляшка и защо никой не е казал нищо за живота на „принцесите” след трите дни „яли, пили и се веселили”. Чудя се, била ли е зависима Пепеляшка и искаме ли да бъдем като нея?

Текст: Стефи Стоева

Снимка: Instagram

Вижте още:

Мъжът с главно “А” или спрете да си губите времето!

Новото лице на суетата: Суетните жени са умни и красиви

Защо отказах да бъда принцеса?

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Препоръки от седмицата

Пуловер Бежов Regular Fit от AMI PARIS

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Пуловер Exeter Червен Regular Fit от Desigual

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожено яке Lonie Кафяв Loose Fit от Gestuz

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Стилът ни е визитната ни картичка.

Ако сте пропуснали
Най-четени