Циничен. Невъздържан. Краен. Интригуващ. Забележителен. Странен.
Можем да наречем Фредерик Бегбеде по много начини. И сигурно няма да сбъркаме с никой от тях. Френският писател е отдавна познат на българската читателска публика и определено се нарежда сред любимите ѝ съвременни автори. „9.99”, „Любовта трае три години”, „Разкази под екстази”, „Мемоарите на един откачен младеж” са само малка част от творбите, преведени у нас и радващи се на широк интерес.
Бегбеде нарича нещата с истинските им имена. Не се страхува да ги представи толкова страшни и неморални, колкото са в действителност. С най-циничните думи в речника си.
Последната му творба, която направи премиерата си в България тази седмица, е литературна смесица между автобиография и роман. И за пръв път авторът е по-въздържан в изказа си. Но не прекалено, защото именно в дързостта се крие неговото най-голямо очарование.
В „Първа равносметка след апокалипсиса” писателят прави кратки резюмета на 100-те си любими книги. По начин, по който само той умее.
„В живота винаги заслужаваме повече от един епитет. Например аз съм критик литературен светски романов радио-телевизионен нарцистичен наивен влюбен самотен тъжен богат надут мил зъл и туй е съвсем накратко казано, аз непрекъснато се променям като всички останали.“
Избрахме да споделим с вас част от критиката на Бегбеде за един също толкова противоречив творец, а именно Чарлс Буковски. В полезрението на френския романист попада творбата „Жени”, която той поставя на 21-во място в класацията на любимите си книги.
„Буковски е изобретил фразировката, която ще четете през следващите 100 години – аморалното писане, сурово, без да е сухо, поредицата от дребни реални факти, които ви довеждат до състояние на трагично ликуване. „Не вярвах в господ. Обичах да се ч*кам. Природата не ме интересуваше. Никога не гласувах. Обичах войните. Космосът ми беше скучен. Бейзболът също. Както и историята. И зоологическите градини.” Новото в „Жени” е контрастът. Чарлс Буковски е способен в един и същи абзац да съвмести яростна провокация и бясно обяснение в любов; при него сцените на разврат и на побоища често предвещават пристъпи на сантиментална поетичност. Буковски е романтичен пънкар – той създава лиричност чрез гадория. (Бодлер наричаше това да направиш злато от кал.) Литературата му ви хваща за гърлото ДОРИ КОГАТО НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВА С ГЛАВНИТЕ БУКВИ. Буковски успява да долови красотата, която се крие зад ужасяващата участ на модерния човек. Качествата му на романист произтичат пряко от поетическия му опит. Той не си служи с въображението си, а се взира в най-обикновеното всекидневие през микроскоп. Плаче, когато не намира под леглото си плетени чорапи. Разказва истории за мъже по долни гащи в банална къща, мъже, които включват телевизора, пият по чаша, взимат душ, карат се с жена си, хранят котката и не се убиват. Разказва историята на всички онези същества, които продължават да живеят, без да очакват нищо от живота.”
Текст: Станислава Добрева
Снимкa: Colibri
