Лора, художникът, ноември…

x

 


 

„Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?”

Това написа той след първата им среща на една кутия от цигари, съвсем категорично, но не и без причина.

Лора е и моята лирическа героиня и тя няма нищо общо с мен, освен че обичаме шарени чадъри, но повече обичаме ноември. По скоро има нещо общо с Яворовата Лора, защото и тя е толкова фатална и безкрайно далечна, но за един художник, когото срещна пред затвореното кино.

Странен месец е, говорихме си с нея, дрипав, кален, пълен с равносметки и толкова красив. А тя е още по-щастлива, защото е ноември и отново ще го види. Лора ми разказа за най-красивата любов, тази която още не е преживяла. Нейният ноември тази година започна с „Помниш ли когато…?” и една среща под дъжда, който й се стори по-мокър от нормалния, както преди няколко години. Историята на Лора не е драматична, тя просто не е свършила и аз ще я разкажа само наполовина или ще си измисля край, за да й го пожелая.

Лора работи в банка и пише книга за някакво хвърчило. Той – художник, пътува и живее надалеч. Връща се при нея само през ноември, а през останалото време рисува улиците на света. Понякога, когато идва да я види се случва да духа силен вятър, като в книгата за нейното хвърчило. Толкова силен, че обръща табелката на входната и врата, така че тези които идват на гости за пръв път, никога да не почукат на нея. Художникът, обаче намира Лора всеки път.

И двамата обикновено бързат, срещат се, запомнят се и се разделят. Тя – събрала материал за книгата, а той – измислил герои, които да рисува по улиците в неговите есенни картини. Тя казва, че той може да рисува също и без четка, и без бои. Странен художник ще да е това, си мисля аз, но Лора знае най-добре. Един до друг са като незавършени герои, от собствените си творби. Имат нужда от пространство и километри, за да разбират през ноември колко малко ги дели от големите мечти.

Този ноември Лора отново позволи на нейния художник да открадне и рисува чувствата и с лекота. Сега те стоят там някъде на стотици километри от нея в една палитра, която му остави за спомен след срещата им преди дни.

Тук следват многоточията на Лора, защото тя ми даде само фрагменти и един етюд. Аз виждам Лора на изложба на есенните улици по света, може би след няколко години. Пред една картина на момиче с бяла рокля, мокра от дъжда и момче, което я настига. Виждам Лора до един художник и едно платно, бяло недокоснато и чисто. И картината, която предстои ще е шедьовър. Предполагам, някой ден ще го рисуват цял живот, може би без четка и без бои, както казва тя. Ще нарисуват бъдещето си в една посока с два шарени чадъра и ноември, който никога не свършва.

Текст: Стефи Стоева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

Сбъдва ли желания Ноември? Лора знае най-добре!

Порасналата Червена Шапчица – героинята в модерен вариант

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Рокля от ZIMMERMANN

Рокля от ZIMMERMANN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Палто от GIULIVA HERITAGE

Палто от GIULIVA HERITAGE Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Обувки от AQUAZZURA

Обувки от AQUAZZURA Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Чанта от JIMMY CHOO

Чанта от JIMMY CHOO Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Неделя с френски привкус.

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ