Когато сутрин отварям гардероба си, дрехите в него изглеждат сякаш са изпълнявали някакъв странен среднощен ритуал или игра на разместване и преразпределение на силите. Приличат ми на живи организми, заели странни форми, борещи се за челно място под нажежения метал на ютията. Странно усещане, което веднъж споделих с един приятел и той ми каза, че имам нужда от повече сън – факт, който не оспорвам, но все пак продължавам да мисля каква е тази сутрешна главоблъсканица в моята спалня. Съвсем неочаквано, като в колекция на Жан-Пол Готие, разработвам комбинации от материи и модели от тези полуживи същества и чак тогава тръгвам за работа.
Именно след една такава сутрин реших да споделя своите мисли за характера на полуживия ми гардероб и неговите особености. Покупката на дреха не е действие изолирано от цялото ежедневие на човека. Напротив, то е неизбежна част от съществуването ни по тези географски ширини. Обществото ни е далеч от племенния строй и аз съм далеч от мисълта, че има някой от вас, който отрича покупката на дреха като акт свързан с нормалното му битуване. Така виждам нещата – без преувеличено значение и без бой пред пробните в магазини с намаление над 50%. Но, когато дрехата се сдобие с мен и аз с нея, започва същинския й живот. Първо пада етикетът с цената. Този момент символизира пълното й пречистване от търговската стойност и кръщаването й с емоционална такава. Дрехата никога не е само марка, облеклото никога не е просто ансамбъл, аксесоарите не са просто украса. Всички те са частите на един странен пъзел, който сглобявам сутрин, всеки път по различен начин и специална методика. Крайният резултат почти винаги предразполага към някаква асоциация, набляга на някой детайл или кара хората да си задават въпроси за пропорциите на шала ми.
Сутрешната ми приказка този сезон понякога започва с малко барок в стила на модната къща Dolce & Gabbana, а друг път с малко милитъри, по подобие на Виктория Бекъм, заедно с тънкия двойно увит колан около талията. Веднъж влезли в гардероба, започва техния жизнен цикъл, който има своите пикове и спадове, в повечето случаи провокирани от два-три килограма в повече или по-малко. Емпиричните изследвания на моя гардероб сочат, че за да се пъхне някоя дреха първа под въпросната ютия са важни тематиката на предстоящия ден, слънцето, дъжда, цвета на чадъра и най-вече вътрешното ми усещане, което пускам наяве с много позитивни нагласи и настроения.
Моят гардероб обича чистите, прави линии, сините шалове и роклите с дължина три пръста над коляното. Има много място за деним и обувки на висок ток. Всяка следваща придобивка от този тип стимулира интимно поведението на моя гардероб. За тези от вас, които не намират емоция в начина на обличане и мислят, че модата е безсмислица, моля отворете септемврийския брой на американския Vogue и вижте броя на страниците, проверете колко струва една секунда от ревюто на Марк Джейкъбс, разгледайте една фотосесия на Марио Тестино.
Истината е, че модната индустрия пулсира с все по-забързан ритъм, не защото жертвите на модата се множат, а защото начинът на обличане има комуникативна функция, защото по дрехите все така посрещат и защото модата е велико изкуство. Пишейки за тайния живот на гардероба в метафори и алегории, стигам до заключение, че имам нужда от три неща – да разработя нов начин за сгъване на дрехите вечер, да спра да пия червено вино, защото оставя петна и да продължа да вярвам, че дрехите заедно с усмивката са израз на вътрешния свят на човека. Продължавам да вярвам в среднощната игра и да сглобявам по един пъзел всяка сутрин с много любов към модата и оживелия ми гардероб.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
