Коя поред е тази Коледа за теб? Аз им изгубих бройката след третата година. Каква е твоята Коледа? Моята е различна от твоята.
По булевардите са монтирани лампички, блясък по витрините – приказка! Сигурно за това казват, че Коледа е светъл празник, защото е окъпана в електричество. Консумацията на ток, обаче е нищо в сравнение с консумацията на стоки. С други думи Коледа е бизнес за голяма част от света, в който живеем, за електрическите компании, за производителите на безалкохолни напитки, за фирмите, които отпускат потребителски кредити на хората… Изобщо, Коледа е много важно събитие за всички като започнеш от малкия и среден бизнес, та стигнеш чак до мен и теб.
Без всички тези неща обаче, празникът нямаше да носи същия дух, ОК! Украсата е за настроение, магазините ни зареждат с подаръци, а безалкохолните напитки… Е, можем и без тях, честно казано! Аз не искам да избягам нито от потребителските си наклонности, нито пък мога! Аз исках да открия истинската Коледа.
Случи ми се преди три години, когато като пораснало дете прочетох книгата за Скрудж и трите призрака на Дикенс, когато за пръв път прочетох и едно съчинение на малката ми племенница и на същата тази Коледа от един случайно подслушан разговор чух, че наистина ставали чудеса. Тогава по тези дни стигнах до първата си Коледа като пораснал човек, който сякаш открива топлата вода. Започнах да търся Коледата не къде да е, а вътре в себе си. И за мое учудване я намерих доста бързо, скрита зад спомените за една моя бивша любов, от която така или иначе нищо не излезе. Там намерих една различна Коледа, намерих Рождеството на мисълта, на чувството, намерението и волята.
Не търсете Коледа навън, не се стремете на всяка цена да я закупите или продадете. Но и така да е, направете малко място за вътрешния празник, този на душата и нейния триумф. За това ви казах че след третата година спрях да ги броя моите рождества, те станаха прекалено много, защото за мен празникът продължава и съществува през цялата година с всичките й дни. Всеки ден се сещам, че трябва да се развивам и да уча, всеки ден давам воля на волята си, за да надграждам себе си. Всеки ден вярвам, че за да си добър са необходими по-малко усилия, отколкото ако си лош. През цялата година вярвам, че хората са по-добри. През цялата година си спомням думите от съчинението на седемгодишното хлапе, че под елхата иска кутиика с вълшебен прашец, който кара големите хора повече да слушали децата.
До това заключение се стига бавно, след като прочетете книгата (ако разбира се решите да го направите) и чуете как едно дете вярва в белобрадия старец, не защото го е виждало, а защото го носи в себе си през цялата година. Помислете добре дали не е чудо, това че сте влюбени и имате дузина пеперуди в корема си, които изпълняват пируети там.
Книгата и до днес ми е любима, съчинението на моята племенница разпечатах и си го закачих от вътрешната страна на входната врата, а и най-важното – разбрах, че чудеса наистина се случват! Иначе нямаше да четете тези редове…
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Предпразнични размишления, всички имаме нужда от тях
