Ноември сякаш идва по три пъти в годината. Мъглите са тройно повече от преди, температурите са три пъти по-ниски отпреди два месеца и винаги работим три пъти повече. И най-важното – тройно по-щастлива съм! На всичкото отгоре, ноември е като машина на времето, която се сглобява сама през цялата година и работи в ретроспекция – винаги ме връща назад. Този месец си има собствени начини да се справя с мен, три пъти по-интересен е, а есента по това време изглежда безкрайна.
Миналата година през ноември ви разказах за Лора: моята героиня, която беше влюбена в един художник. Разбира се, Лора е истинска моя позната и вчера я видях отново съвсем случайно. Пихме кафе и си говорихме за нейния любим художник и моите случайни ноемврийски импресии.
Лора беше влюбена в един от онези мъже, които те карат да мечтаеш, но само на половина, сбъдват ти мечтата, но не напълно. Той пътуваше, а тя го чакаше съвсем стационарно,… той рисуваше, а тя пишеше книга,… той се връщаше и заминаваше, тя го посрещаше и изпращаше. Този ноември Лора е по-щастлива отпреди, дори повече от мен. Разказва, че художникът се върнал през лятото, и както става по филмите – довършил историята. И както пише в книгите – „по-добре късно, отколкото никога”.
Утре Лора заминава с него на необикновено пътешествие, за да продължи живота си от другата страна на света. Художникът обещал да й покаже улиците, които той рисува, градовете, в които сега е лято, и тези, в които зимата не свършва. Сега Лора е по-красива и усмихната от героините в рекламите на Dolce&Gabbana, а развръзката на историята, като в романите на Дикенс – тепърва предстои.
Лора ми напомни, че през ноември няма невъзможни неща, защото тъкмо сега разбираме, че всичко, което сме си пожелали в нощта на предишната Нова година, вече става реалност. Тя и аз си правим равносметки, още час след кафето, и после се разделяме. Лора ме помоли да не пропусна да ви кажа, че в живота се случват само онези невъзможни неща, в които вярваме истински. Каза ми да ви предам, че за любовта наистина трябва да се чака дълго, понякога толкова дълго, че бихте загубили представа за времето. В началото ще ви се струва, че животът на всекиго друг е подреден, само вашият – не. По-късно, когато му дойде времето, ще разберете, че животът на всекиго друг може би е подреден, но не колкото вашия собствен, за който сте се преборили със сърце и любов!
Текст: Стефи Стоева
Вижте още: