Влюбена съм! Влюбена съм в слънцето, което изгря след две дъждовни седмици, в една стара лятна рокля, която е на майка ми и също съм влюбена в инфантилните си приятели от детството. Колко много любов има около мен! Иначе, за да не оставям грешно впечатление, аз и дъжда обичам, но в слънцето съм влюбена. И „да обичаш” е хубаво, но влюбването означава да изпитваш една особена тръпка, която кара тялото ти да настръхва, а мен слънцето, честно казано, ме кара да настръхвам. И приятелските особи – също!
И така, моите главни герои са налудничавите ми приятели и слънцето, защото по-добра комбинация в началото на лятото няма как да намерите. Е, освен да пиете мента с мляко на плажа, облечени в онази стара, но прекрасна рокля от преди петнайсет години на майка ви.
Моите приятели са слънца, такива, които греят и в дъждовно време. Такива, срещу които не използвам кремове с UV-защита. Такива, от които да ви стане топло на сърцето, още когато не са се появили на хоризонта. Приятели, от тези – най-добрите са те. Такива, които ти подават безброй листчета в часовете по математика с решените задачи или празна хартийка, за да се издъниш на контролното.
Моите приятели са слънца, такива, които греят и нощно време. Такива, които пишат спомени на последната страница на всичките ми тетрадки. Аз събирах тези страници и бележки през всичките ученически години и сега си ги прелиствам доста често. А когато се преместих от родния си град, ги взех с мен – кутия пълна с хартия, но тежи. Тогава ми стана ясно, колко много „тежат“ детските думи и спомените.
Моите приятели са си слънца и до ден-днешен, такива с детски усмивки все още и от време на време ми пускат по някой закачлив смс, за да разчупим работната атмосфера. Все още ходим заедно на море, там където най-много обичаме – по-близо до слънцето. На морето винаги е едно и също – пак сме си деца. И слънцето е едно и също всеки път! И всяко лято, или както сега, още преди лятото да е започнало официално, аз си спомням всичките предишни лета и разглеждам снимки, на които има няколко слънца – ние и то – истинското.
Това лято пак ще ходим на морето, на което и да е море. И пак ще бъдем ние в десети клас, ще се върнем на някой забравен плаж и ще носим само чифт очила и куфари със спомени. И пак ще стоим до късно в някое капанче, и пак ще чакаме слънцето да изгрее, и пак ще спим по обяд на плажа. Моите приятели-слънца, аз и лятото, мента и мляко и какво ли още не! И това ще бъде една седмица, която продължава вечно, както детските години и както любовта към слънцето – завинаги!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Марио Трифонов
Вижте още:
