Първа среща! Тя е минала през парфюмен дъжд, гримирана е обилно в тъмната гама, с изкуствени мигли, червено червило и очевидно е прекалила с ружа. Той стои в недоумение и се опитва да отгатне дали е на 25 или 45, а в главата му една по една светват същия брой сигнални лампички за отбой. Мила картинка, на която може да се насладите като страничен наблюдател на много места. Веднъж и аз станах свидетел на подобно рандеву с участието на две действащи лица от този вид. На следващия ден разпитах един мой колега на име Г. какво е мнението му за грима на жените. И той като започна една тирада, а уж мъжете не изпадали в подробности. Напротив, всичко забелязват и дори говорят помежду си, обстоятелствено и с промяна в интонацията, точно като нас жените. Сега ще ви кажа това, което успях да запомня, след шока, който преживях слушайки го.
Веднъж Г. бил на първа среща с жена и още нищо не подозирал за химичните съединения по лицето й. В ресторанта, за негов късмет или неин, все още не е сигурно, лицето й оставало в сянка и ефекта на тежкия грим бил притъпен от добрите обстоятелства. После, обаче когато виното свършило, Г. като един джентълмен (тук няма да коментирам разбиранията за джентълменство на моя колега) я поканил да си допият в неговия апартамент. Там силната светлина му изиграла лоша шега. Той казва, че жената изглеждала така, сякаш се опитвала да възроди Клеопатра с методите на модерната козметична индустрия. Гледката била повече от размазана или размазващо неприятна. Лепкавото мазило (мисля, че говореше за фон дьо тена) по лицето й, му заприличало на маската на клоуна Кени от Пловдив, каква ти Клеопатра! Веждите й за щастие били две, но той за пръв път виждал такива като нарисувани с цитирам: „маркер за дискове”. На въпроса ми дали е обмислял да я целуне, той ме прониза с поглед „Умри!” и продължи да си пише доклада.
Трудно ми е да кажа до колко му съчувствам на Г., но разбрах, че мъжете обичали естествени жени. Само дето не ми е ясно, като не харесват опушен грим, защо тогава челюстите им висят в умопомрачително изумление, докато гледат Памела Андерсън да тича с изкуствена гръд, полугола на плажа. Явно мъжете обичат да гледат тази красота отдалеч. Едно е сигурно, разбиранията за далеч при тях винаги варират от екрана на телевизора до една ръка разстояние на живо. След като се сблъскат отблизо с жената вамп или Клеопатра просто започват да обясняват с жестове и на техен си език колко не им харесва. Има още едно сигурно нещо, че тази съмнителна „мода” на напластяване битува много сериозно върху някои женски лица и до известна степен разбирам психозата на мъжете. Истината е, че сценичния грим трябва да остане на сцената. Явно, някои жени са повлияни от думите на Шекспир, че „светът е сцена и всички ние сме актьори на нея”, така че няма как да ги виним, заради артистичните им прояви и тяхното сценично поведение.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
НЕ-принцесата на бала и грозната жаба Кич
Защо отказах да бъда принцеса?
Какво означава контуриране и как да го включим в грима си
