Той бе ексцентричен, дързък и многопластов. Името му винаги ще остане икона, а подписът му – еквивалент на стил. Той възприемаше модата като изкуство, което изразява духа на времето. Умееше да провокира, да отстоява гледната си точка публично и да прави каквото иска при това винаги в точното време. Той създаваше изкуство и го увенчаваше с безвремие. Той е Карл Лагерфелд! Дизайнерът, фотографът, колекционерът… човекът! Кайзера не веднъж е изразявал своята нетърпимост към носталгията във всичките й измерения, затова силно се надяваме, че ще ни прости, заради това, че днес ще бъдем носталгични и със смесица от щастие и тъга ще се върнем към времето преди „свят без Карл”, отбелязвайки символично рождения му ден:
Вижте тази публикация в Instagram.
Раждането на една легенда
Карл Лагерфелд(т) е роден в Хамбург. На 10-ти септември 1938 година. Вероятно! Защо вероятно ли? Ами защото много неща от личния живот на Лагерфелд бяха и остаха загадка. Едно от тях е свързано именно с рождения му ден, който той искрено не обичаше. Датата е сигурна – десетият ден на първият есенен месец, годината обаче – оспорвана. Според повечето източници Карл е роден през 1933 година, други пък посочват, че годината е 1935-та, а самият Кайзер винаги е твърдял, че се е родил през 1938-ма. Къде е истината? Може би както Лагерфелд би казал: „Някъде по средата!”
И не, годината не е единственото нещо, което дизайнерът (вероятно) избира да промени. Ако някога сте се чудили дали Лагерфелд се изписва с „д” или „т” накрая, то бързаме да ви кажем – и с двете. Лагерфелдт! Или поне така е било в началото. По-късно съвсем небезизвестният Карл Ото Лагерфердт, маха последната буква от фамилията си, защото твърди, че така името му е по-привлекателно от чисто комерсиална гледна точка, а и много по-лесно за изписване.
Вижте тази публикация в Instagram.
Карл преди Лагерфелд
Макар да не може да се посочи с детайлна точност през коя година, за Лагерфелд се знае, че е роден със сребърна лъжичка в устата. Баща му Ото е производител на консервирано мляко, майка му Елизабет – цигуларка. Тук вероятно би изникнал въпросът – Карл наследил ли е талантът на майка си? А отговорът му е… Не! За щастие Елизабет Лагерфелдт се убеждава в това, че синът и няма талант да стане музикант (отказва да се научи да свири на пиано) достатъчно рано и го оставя да рисува, все пак „вдига по-малко шум с молива, отколкото с клавишите”.
Самият Лагерфелд описва детството си като едно тъжно и доста мъчително преживяване, именно заради непрекъснатите наставления на взискателната му майка. Той бил надарен ученик, но и много срамежливо и необщително дете. Не обичал да играе с другите деца, защото всички му се стрували ужасни. Това което правел по-цял ден било да чете книги, да учи езици и да рисува. Много да рисува! Единствената му мечта пък била – по-бързо да порасне.
Интересът на бъдещия дизайнер към живота се променя, когато той е на 14-годишна възраст и заедно със семейството си се премества в Париж. Френската столица е идеалната среда, в която младият Карл да разгърне таланта и потенциала си на творец. И той го прави! Първата стъпка е лицеят по изкуства Монтен, а следваща – един конкурс за дизайн. Лагерфелд получава приз за дизайн на „идеалното палто”. Отличието е голямо, но Лагерфелд признава, че категорията, в която е спечелил му харесва най-малко. Всъщност още тогава той е обичал да прави „малки черни рокли”. (наградата за дизайн на рокля, в същия конкурс тогава печели Ив Сен Лоран). Така или иначе обаче отличието е факт и то дава право на Карл Лагерфелд да стажува в модното ателие на Пиер Балмен. Изключително висок старт, няма спор!
Вижте тази публикация в Instagram.
Лео стана на 50 – момчето на Холивуд порасна
Хоакин Финикс – един „жокер“ на 50
Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас: на 55 и 80
Париж, винаги си заслужава
Напълно очаквано в Париж животът на Карл поема в една изцяло нова посока. Тази, за която е мечтал! Той пораства и превръща рисуването в професия. Възможността да е асистент в ателието на един от най-известните дизайнери тогава – Пиер Белмен му дава много под всякаква форма, но и го разочарова също толкова много, защото младият Лагерфелд се сблъсква със задкулисните игри в модния бизнес. За щастие не се отказва, иначе модният (а и целият останал) свят щеше да загуби много! Три години след първите крачки, които прави при Балмен, Карл Лагерфелд се премества да работи при Жан Пату, където в рамките на пет години прави по две колекции Висша мода на година. После напуска и… не, отново не се отказва, просто избира да работи на свободна практика. Това му дава възможността през 1962 г. да работи с Chloe, а през 1972 г. да започне и дългогодишното си партньорство с Fendi. Да, бил е неуморен, но това дори не е всичко – междувременно е правил колекции за MaxMara, Valentino и японския бранд Isetan, обувки за Charles Jourdan, пуловери за Ballantine и е бил моден съветник на Trevira. Откъде толкова вдъхновение ли, ами това е Карл!
Две легенди… заедно
Благодарение на работата с различни модни къщи, през 1983-та година той вече има доволно богат опит като творчески директор и именно заради това компанията „Вертхаймер“ му предлага да поеме една легендарна френска модна къща, която тогава е в тотален крах, но на всяка цена трябва да се възроди. Карл Лагерфелд приема предизвикателството, най-вече воден от своето любопитство и без особено ясна стратегия какво ще се случи, но затова пък с увереността, че трябва да се случи! Модната къща е Chanel, а положението в което е – далеч от представите ни за Chanel! Както се очаква дизайнерът успява да постигне невъзможното: връща култа към костюмите от туид, налага отново разпознаваемата комбинация от черно и бяло, вдъхва нов живот на емблематичните чанти и добавя много авангардни както за времето си, така и за бранда вещи. Или иначе казано – Лагерфелд не просто наследява достойно великата Коко Шанел, но и придава свой собствен облик на империята Chanel, като следва своята главна цел „да прави нещо ново, а не да променя старото”. Защото Карл държи да съществува в настоящето! И прави чудеса… в продължение на цели 36 години!
Вижте тази публикация в Instagram.
Светът според Карл
Освен с неподръжаемия си усет за стил и мода, Карл Лагерфелд бе известен и със своята дързост, особен характер и безапелационни изказвания. Един от най-великите естети на миналия и настоящия век никога не се е притеснявал да отправя критика. Директна и непремерена! Той е човекът, който каза на Ангела Меркел, че панталоните и саката й са ужасни, отправи забележка към Адел за прекалено консервативните й рокли, отрече добрия вкус на Мишел Обама, след като е избрала подобна прическа, но пък и похвали Кейт Мидълтън за вроденото й романтично изящество. Карл държеше на истината и не я спестяваше, без значение дали е приятна или не. Преди да решите, че е бил един от най-мразените хора в света, заради своята дързост – не, не беше! Хора, ценят директността, особено дошла от човек като Лагерфелд!
Вижте тази публикация в Instagram.
Легендата Лагерфелд
Познаваме Карл Лагерфелд в модния свят, отчасти познаваме и характера му, а познавахме ли самия него? Не, особено! Извън своя професионален свят великият Кайзер не ни допускаше. Държеше личният му живот да бъде именно такъв – личен, което не пречи (а до голяма степен тъкмо помага) на хората да превърнат слуховете в митове. Като например, че Лагерфелд е спал по точно 7 часа на денонощие – нито повече, нито по-малко и задължително с дълга бяла риза от поплин, изработена специално за него. Или това, че можел да нарисува 200 ексиза за по-малко от 12 часа, както и че всеки ден четял по 20 вестника на различни езици. Кое от всичко това е било вярно, вероятно знаят само най-приближените хора до Карл Лагерфелд, повечето от всичките подобни „легенди” обаче доказват само едно – той бе гений!
Книги, скици и едно кошче
Потвърден лично от Кайзера факт обаче е, че той бе страшен почитател на книгите. И за това свидетелства личната му библиотека, в която има повече от 300 000 хартиени издания. Не, няма грешка при изписването на нулите, наистина толкова много са книгите в дома на Лагерфелд – триста хиляди. Звучи (а вероятно и изглежда) изумително! Някак естествено, водени от този факт би следвало да посочим, че най-важната част от дома му е била библиотеката? Но не е! Нито пък работното му бюро, гардеробът или дори леглото. Карл Лагерфелд много пъти е признавал, че най-важното място е… кошът за боклук. Защо? Как е възможно? Няма начин… Ами възможно е, защото именно там са попадали всички скици, ескизи, фотографи, стари дрехи и аксесоари и прочее негови „неща”, защото Карл е изхвърлял всичко, което прецени, че е изпълнило ролята и предназначението си. „Странен” биха го нарекли много хора. Може би е бил и такъв, това е присъщо на великите личности.
Вижте тази публикация в Instagram.
Една любов пухкава
Когато говорим за най-важни неща, няма как да не стигнем до може би най-значимото живо същество, което можеше искрено да трогне Карл Лагерфелд – неговата котка. Едва ли има почитатели на модата, които никога да не са чували за Шупет Лагерфелд. Тя е известна. Много известна!
Шупет се озовава в дома на знаменития дизайнер, след като нейният предишен собственик – моделът Батист Джабикони заминава на дълга ваканция и моли Лагейрфелд да наглежда косматата топка. Когато се връща от своето пътешествие, Джабикони чува „Извинявай, но тя остава с мен!”. И наистина остава! Разбира се и се превръща в принцеса. Бяла пухкава принцеса, която се храни само с гурме храна, в порцеланова чинийка и при това не винаги на пода. Дори по-често не на пода, ами на масата до Лагерфелд.
Дали е разглезена? Ще споменем само, че обядва на маса, спи върху възглавница и умее да използва iPad… вероятно е малко разглезена. Но съвсем малко! Все пак е котката на Карл Лагерфелд!
Вижте тази публикация в Instagram.
Свят без Карл
За себе си Карл Лагерфелд твърди: „Аз съм здраво стъпил на земята, само че не на тази земя“. И наистина – той не беше заземен, беше въздушен, извисен, различен, смел. Свикнали бяхме да приемаме, че договорите му с Fendi и Chanel са „доживотни”, че той е една неделима част от модните къщи и никой не смееше дори да си помисли как би изглеждал един свят без Карл. Наложи се обаче не само да си го помислим, но и да разберем, че съществува. На 19 февруари 2019 година Карл Лагерфелд загуби битката с рака на панкреаса, а светът загуби „дизайнерът на дизайнерите”, в негово лице.
В навечерието на поредния му рожден ден, без да знаем на колко точно щеше да стане, не смеем да пресметнем от колко време живеем в „свят без Карл“, но знаем, че този свят е с една идея по-празен. И винаги ще бъде! Въпреки, че Лагерфелд ще продължи да бъде под някаква форма на ревютата на брандовете, които ръководеше, няма да излиза за финален поклон, след дефилетата, но ще чува аплодисментите, които винаги ще са и за него. А ние… ние ще продължаваме да го цитираме, да говорим за него, да се учим от онова, което остави след себе си, да разказваме историята му, да си спомняме и да обичаме… него, модата, изкуството, живота!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
