Историите на жените, пишещи модната история

Замисляли ли сте се, че мода, модна къща, тенденция, колекция… все са в женски род и именно жените са тези, които през по-голямата част от времето са писали (и продължават да пишат) модната история. Разбира се, далеч не подценяваме таланта и професионализма на мъжете дизайнери, тъкмо напротив, не можем да си представим модата без следите, които Карл Лагерфелд, Кристиян Диор, Юбер дьо Живанши или Сен Лоран са оставили. Избрахме обаче да поканим в светлината на прожекторите днес 4 жени, всяка от които е променила света на модата. И не, това не са Коко Шанел, Донатела Версаче, Миуча Прада и Вера Уанг, защото те са всепризнати таланти и за тях не веднъж вече сме ви разказвали под какви ли не форми. Фокусът поставяме над 4 човешки истории, героините, в които са колкото еднакви, толкова и различни…

Повелителката на коприната

В живота понякога има мечти, от които си струва да се откажем, защото те трябва да направят място на нещо друго, най-често по-добро! Историята на французойката Мадам Гре е точно такава – свързана с една несбъдната мечта. Младата Жермен Емили Кребс, както всъщност е истинското име на Мадам Гре, искала да се занимава със скулптура, но аристократичното й семейство не мислело, че чукът и длетото подхождат на една дама и не я подкрепили в начинанието. За щастие, Мадам Гре не изоставя напълно мечтата си и се отдава на модата, където твори най-често дрехи в римски и гръцки стил. Мулажът – техниката да се моделира директно върху човешки торс, се оказва нейната стихия и с помощта на между 10 и 22 метра коприна талантливият дизайнер създава неповторими тоалети… или пък скулптури. Зависи от гледната точка! Сред верните клиенти на нетрадиционния стилист били Грейс Кели, Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Едит Пиаф и още десетки дами, движещи се в аристократичните кръгове. Възхитен от начина й на работа, в ателието на Мадам Гре един ден отишъл и младият Кристобал Баленсиага. Молбата му била талантливата повелителка на коприната да го приеме за асистент, но след като тя разгледала скиците му, обяснила, че работи само и единствено сама, а компанията на бенгалския й тигър е повече от достатъчна. Да не решите обаче, че просто е отпратила младия дизайнер? Не, точно обратното – дала му безценен съвет: „Ти си твърде талантлив, за да бъдеш нечий асистент, открий своя стил и го следвай!”. Баленсиага я е послушал, за щастие!

За съжаление, колкото била талантлива Мадам Гре, толкова и нищо не разбирала от бизнес. Така в края на живота си, вместо да се радва на олицетворението на труда си през годините, тя била на ръба на фалита, но не спирала да работи. Там, в малкия си парижки апартамент отново и отново диплела десетките метри фин плат, подкрепяна финансово от… своите колеги. Живанши и Сен Лоран се възхищавали на уменията й, били влюбени в роклите й и често купували модели за частните си колекции.

Приказката на мадам Гре не можем да наречем щастлива, но би било несправедливо да я определим и единствено като тъжна, защото там където има толкова много коприна – има и красота, а тя поражда щастие!

Съперницата на Коко Шанел

Вижте още:

Днес щом някой спомене името на Елза Скиапарели, то обикновено е следвано от допълнението „съперницата на Коко Шанел”. Какви са били взаимоотношенията им се спори много, но от начина, по който са говорили една за друга, могат да се направят някои изводи. Коко е наричала Елза „италианската художничка, която създава дрехи”, докато Елза пренебрежително използвала „онази шапкарката”. Звучи грубо? Не бива да се изненадвате – Скиапарели е известна със своята арогантност и невъздържаност, но не заради това я включваме в днешната статия. Тя е имала изключително смел подход в работата си и е първата истинска ексцентричка в модата. Била е колкото дизайнер, толкова и артист и това си проличавало непрекъснато, тъй като държала в моделите й да присъстват следите на сюрреалистичното движение. Скиапарели се вдъхновявала от традиционни и авангардни изкуства, позволявала на Салвадор Дали да рисува върху платовете й и често експериментирала с десени и тъкани в смели цветове, разкошни бродерии, различни копчета, орнаменти и всевъзможни подобни допълнения. Непрестанно Елза търсела нещо различно, нещо, с което да се открои. Тя е първият дизайнер, започнал да създава тематични колекции, а с името й се свързват и първите модели кутюр в ярки цветове. Въпреки интересния си творчески стил обаче Елза Скиапарели остава известна в модната история с прозвището си, а не с таланта. Тя е „съперницата на Коко Шанел”, а нейната история е пример, че само талант и действия не са достатъчни, за да бъдеш запомнен с добро, особено ако не проявяваш най-чисто човешки качества.

„Най-малката от големите дизайнери“

Кармен де Томазо, известна повече като Мадам Карвен, притежаваше огромен заряд и неповторим талант, събрани в скромния й ръст от едва 152 сантиметра. Всъщност именно благодарение на височината си, младата Кармен посвещава живота си на модата. Нейната майка често й повтаряла, че „с този ръст няма как да си елегантна” и какво мислите, че направила Мадам Карвен? Правилно – започва да си шие дрехите сама! Дори нещо повече, недоволна от липсата на дрехи за по-дребни дами, през 1945-та година основала в Париж собствена модна къща, целта на която била да даде достъп до висшата мода… на всички и във всякакви размери. Модна къща „Carven” създава сватбени рокли, дрехи за жени, мъже и деца, парфюми и дори… бельо. Да, бельото е от изключително важно значение за Мадам Карвен и именно на нея принадлежи патентът за така популярните push up сутиени. Талантливата Мадам Карвен напусна този свят през 2015-та година, на преклонната възраст от 105 години и почти до последно рисуваше скици на нови колекции. Тя остава в историята като „най-малката от най-големите дизайнери” заради ръста си, но и винаги ще бъде добър пример как това, че всеки е различен, го прави уникален!

На първо място е комфортът

Максимата, че „когато нещо ти липсва, си го създаваш”, е повела по пътя на модата още една жена – Соня Рикел. Дизайнерът с руско-румънски корени прави първите си модни крачки по време на бременността си. Или по-точно тогава, когато не може да намери рокля, с която да се почувства „най-красивото бременно момиче на света”. Подобно на много други такива истории, тя си я създава сама, после втора, трета, сетне за приятелки… и за техните приятелки. Така през 1968 година отваря своя първи магазин в Париж, а впоследствие се превръща и в един от пионерите на ready-to-wear заради идеята, че женските дрехи освен стилни трябва да бъдат и комфортни, „за да могат дамите да се наслаждават на живота“.

През 1980 година Соня Рикел е избрана за една от десетте най-стилни жени в света и това съвсем не е случайно. Усетът, с който тя създава силуетите и пропорциите, разкрива един съвсем различен поглед към дрехите като цяло, а всевъзможните й експерименти през годините я правят един от най-ярките представители на деконструктивизма като модно течение.

Какво научихме от нея? Може би, че удобството не бива да бъде компромис и че плетивата винаги са на мода – та нали именно тя бе тяхната кралица!

Това бяха те – четири жени с обща страст и призвание. Историите им са вдъхновяващи, а отпечатъците върху модата – трайни. Има още десетки други подобни малки и истински приказки за мечти, стремежи, таланти, трудности, мода и красота… които обещаваме скоро да ви разкажем! Защото те заслужават…

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Pinterest