„Мълчанието на агнетата”. Предисторията

x


„Машина, проектирана с една-едничка цел – да кара пулса на читателя да препуска във вените, сърцето да бие бясно, а жлезите да отделят ужас.” Това са думите, които използва изданието New York Times Book Review, за да опише романа „Червения дракон” – хронологична предистория на смразяващия ужас „Мълчанието на агнетата”.

Историята разгежда образите на агент Джак Крофорд и психиатъра канибал Ханибал Лектър. Действието се върти около свръхчувствителния агент на ФБР, който търси съветите на специалиста, за да залови садистичен сериен убиец, който избива цели семейства, за да задоволи известни само на него низки страсти.

Според голяма част от критиците, предисторията е по-добра от добилото световна популярност продължение. И петте заглавия от поредицата за Ханибал: „Черна неделя”, „Червения дракон”, „Мълчанието на агнетата”, „Ханибал” и „Ханибал Лектър: Зараждането на злото” на Томас Харис са екранизирани, а д-р Лектър се е превърнал в нарицателно за гений на злото.

„Уил Греъм покани Крофорд да седне на масата за пикник между къщата и океана и му предложи чай с лед. Джак Крофорд се загледа в приятната стара къща, чиито дървени части, посребрени от солта, блестяха под лъчите на слънцето.

– Трябваше да те хвана в Маратън на излизане от работа – рече той. – Тук едва ли ще имаш желание да говорим.

– Желание няма да имам никъде, Джак. Но ти явно си на обратното мнение, затова почвай. Само не вади снимки! Нека си стоят в куфарчето ти, ако си донесъл. Моли и Уили всеки момент ще се върнат.

– Запознат ли си със случая?

– Само каквото писаха в „Маями Хералд“ и „Таймс“ – отвърна Греъм. – Две семейства избити в домовете си при сходни обстоятелства. С един месец разлика във времето. Бърмингам и Атланта.

– Не сходни, а идентични.

– Колко самопризнания получи?

– Осемдесет и шест до днес следобед – отвърна Крофорд. – Глупости, естествено. Никой от тях не знаеше подробностите… Онзи е изпочупил огледалата и е използвал парчетата. На никой от „доброволците“ този факт не е известен.

– Какво още си скрил от вестниците?

– Той е рус, десняк, много силен, носи обувки четирийсет и трети номер. Може да връзва моряшки възли. Всички отпечатъци са от ръкавици с гладка повърхност.

– Това го има във вестниците.

– Не го бива с ключалките – продължи Крофорд. – Последния път е проникнал в къщата с помощта на елмаз и вакуумна гума… А, и още нещо – кръвната му група е АБ позитивна.

– Да не се е наранил?

– Не. Установихме я по спермата и слюнката. Той е от тези, дето изпускат секрети… – Крофорд се загледа в спокойното море. – Искам нещо да те питам… Чел си вестниците, телевизията излъчи куп подробности за второто убийство. Не ти ли се прииска да ми позвъниш?

– Не.

– Защо?

– За касапницата в Бърмингам липсваха подробности. Би могла да бъде предизвикана от какво ли не – отмъщение, роднинска свада…

– Но след втория случай несъмнено си разбрал с кого имаме работа.

– Да, с психопат. А не ти се обадих, защото не исках. Знам, че работиш с най-добрите специалисти, разполагаш с отлична лаборатория. Помагат ти Хаймлих от Харвард и Блум от Чикагския университет.

– Имам и теб тук, заровен в скапаните мотори на стари корита!

– Не съм сигурен, че ще ти бъда от полза, Джак. Вече не съм на тази вълна…

– Нима? Не друг, а ти залови двама масови убийци. И това бяха последните ни разкрити случаи.

– Но как? Не съм свършил нищо повече от това, което вършехте и вие.

– Не е точно така, Уил. Успяхме благодарение на твои умозаключения.

– Стига с тия глупости за моя начин на мислене.

– Ти направи някои, на пръв поглед необясними, но удивително удачни ходове.

– Разполагах със съответните улики.

– Е, да. Само че ги получи, след като намери верните отговори, а не преди, в началото изобщо нямаше за какво да се заловим.

– Разполагаш с всички необходими хора, Джак. Моето присъствие нищо няма да промени. Тук съм именно защото искам да избягам от всичко това.

– Знам. Доста пострада тогава, но сега ми се виждаш съвсем наред.

– Да. Не ти отказвам, защото бях ранен. И ти неведнъж си изпати.

– Вярно е – въздъхна Крофорд. – Но не по същия начин.

– Просто реших, че ми стига. Не мога да ти обясня.

– Бог ми е свидетел, бих те разбрал, ако кажеш, че вече не понасяш гледката…

– Не е това. Наистина не е лесно да ги гледаш… но човек знае, че са мъртви, и все някак си върши работата. По-страшно е в болницата, с всичките досадни подробности. Ако човек иска да мисли, той трябва да се отърсва от подобни неща. Не съм убеден, че вече съм в състояние да го правя. Гледките ще понеса, но мисловният ми процес положително ще засече.

– Всички те са мъртви, Уил – промълви тихо Крофорд, опитвайки се да придаде мекота на гласа си. Миг по-късно осъзна, че Греъм неволно имитира ритъма на собствения му словоред. Беше го правил и преди, но не с него. В оживен разговор Греъм възприемаше говорния маниер на събеседниците си и Крофорд беше решил, че го прави нарочно, просто за да поддържа темпото. По-късно разбра, че го върши неволно и прави немалко усилия да го преодолее. Бръкна с два пръста в джоба на сакото си и плъзна снимките по гладката повърхност на масата. – Всички са мъртви – повтори.”

Текст: Станислава Добрева

Снимка: Colibri

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Малка кожена чанта от CHLOÉ

Малка кожена чанта от CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Бели боти от MONCLER

Бели боти от MONCLER Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Черно поло с копчета от BALMAIN

Черно поло с копчета от BALMAIN Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Безкрайно синьо като небето…

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ