Ние, жените, ежедневно слушаме по няколко гласа, които си отглеждаме като наше второ, трето или дори и пето „Аз” и те са ни много полезни, а понякога са полезни и на мъжете. Прихващаме ги на различни честоти – според настроението и според обстоятелствата.
Единият е гласът на майчиния инстинкт, от който представителите на силния пол се възползват най-често, особено, когато имат лесен за решаване проблем. За трудните неща е ясно, че могат и сами, но при настъпилия микро въпрос, засягащ смачканите ризи в гардероба, които моментално трябва да преминат в изгладено състояние, решението е ясно – нашият инстинкт трябва да влезе в действие.
Имаме и глас на разума. От него мъжете обикновено странят и не искат да го чуват, особено що се отнася до фразите „карай по-бавно” или „това не е полезно за здравето”. Мъжете не са фенове на въпроси произлезли от този наш глас като: „Защо водата тече, когато не си в банята?” и по принцип, аз самата не получавам логичен и конкретен отговор, никога. По този повод чувам само нещо за някакво източване. Спирам да питам и продължавам да слушам вътрешния си глас – трети по ред.
Това е гласът на приятелката по телефона. За мен, за нея и още доста жени, които поразпитах се оказа, че този глас е много важен по няколко причини. Гласът на приятелката по телефона има терапевтични функции. Този глас има способността много бързо да се материализира в непосредствена близост до нас, а понякога заедно с вино и шоколад. И също така, благодарение на него съм се смяла с най-широката усмивка на света. Е, няма как да не си признаем, че женският глас от телефонната слушалка ни е любим.
Не бива да пропускам детския си глас. Той все още крещи в междучасията, на които сега им се казва чисто и просто „обедна почивка в офиса”. Чувам го най-ясно, когато колежката ми разказва, че забранява на децата си да хапват шоколад, и че няма да им купи велосипеди. Тогава детското ми „Аз” се опитва да излезе пред моята колежка с цял репертоар в защита на правата на детето. Опитът ми показва, че този глас не може да се заглуши за дълго. Резултатът – сърдита колежка, която никога не беше чувала за вътрешните гласове!
Има още един глас, който ни задава тон в живота – гласът на обувките от витрините. Него чуваме доста често, особено, когато имаме кредитна карта в ръцете си. Обувките вършеха чудесна работа, когато бяха просто обувки. Но сега, когато могат да говорят е различно. Те не са толкова практични, те не са удобни, те са безумно високи, но все пак могат да говорят, на езици, които Кари Брадшоу ни научи да разбираме. Гласът на обувките не звучи в унисон с гласът на разума, те обикновено се проявяват в различни моменти, така ,че да не си пречат един на друг.
Сигурна съм, че вие слушате и чувате още много гласове, за които аз не съм се сетила. Сигурна съм, че се доверявате на всеки един от тях в точния момент. Така, че не спирайте да говорите нито на глас, нито на ум, защото понякога в спора със себе си достигате до истината и късметчето си, нали така?
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
