Когато някой си отива, но всичко хубаво остава

x


Ужасяващо е как едно внезапно потресаващо събитие те кара да преосмислиш целия си живот – дела, постъпки, отношения. Какво искаш да запазиш в него, какво е важното и колко безпомощни сме пред съдбата. Една внезапна смърт на млад и здрав човек, с който си се смял преди два дни, те кара да спреш в забързаното си ежедневие и да осъзнаеш,че единственото, което има истинско значение за теб, е този, с когото споделяш своя живот и този на когото си дала живот. Никой друг. Нищо друго.

Докато слушаш подробностите от тази злощастна случка пред очите ти изплува първата усмивка, нежната целувка сутрин, безумната причина, поради която се ядоса на сина си предния ден и дори си му се скарала. Да, в този миг се изпълвам с угризения и съжаление как в момента, в който съм му се карала, съм могла да го прегръщам; съм могла да го целуна; съм могла да го погаля. Няма връщане назад. Един безвъзвратно загубен миг. И сега, когато го държа в ръцете си и го гледам как спи със сълзи на очите нашепвам: „Прости ми! Обичам те!“.

На мъжа до мен, на когото дължа толкова много, а толкова често се ядосвам, също казвам „Обичам те! Ти си този, с когото искам да бъда завинаги! Ти си мъжът до когото искам да си лягам всяка вечер и да се будя всяка сутрин. Ти си този, когото искам да наблюдавам, докато се смее и играе със сина ни. И не, не те обичам, защото ми подари най-безценния подарък; обичам те, защото имаш красива душа. Защото в момента, в който те видях за първи път, аз знаех че ти си моят мъж и искам да прекарам живота си с теб. Единственото ми съмнение тогава беше, че аз не съм достойна да бъда до теб. Ти си най-красивият мъж, който съм виждала. Ти си добър, жалостив, любящ, грижовен, нежен, верен и щедър мъж. Когато погледна в очите ти, аз виждам пустиня и огън, и море и безкрайно небе, в което потъвам блажено. Аз виждам две много стари души, преплели тела и съдби в едно. Аз не знам защо постоянно имам нужда да воювам с теб. Не знам какъв е този мой така непримирим и горд дух, който никога не пада по гръб. Извинявай за всичко лошо, което съм ти казала и за болката, която съм ти причинила. Прости ми, любов моя. Обичам те!“

И колкото и жестоко да звучи, в този момент на пълно откровение, аз искам да благодаря на съдбата и на Бог, че взе някой друг, а не един от вас и запази моя свят непокътнат.

Текст: Златина Златева

Снимка: Press

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Цял бански от Sun Diva swimwear

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта от MARNI

Дамска чанта от MARNI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Фиба за коса със Swarovski

Фиба за коса със Swarovski Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Зелено и classy!

Ако сте пропуснали
Най-четени