Спомняте ли си кога за пръв път пихте мохито? От онова истинското, с лайм и ром, които оставят по небцето вкус на лято и безвремие! Спомняте ли си кога за пръв път скачахте в морската вода от скали съвсем безразсъдно? И сега си спомнете, че всъщност има два вида лятo – дълго и късо, детско лято и лято за възрастни!
Имаше една поредица лета, преди да опитам вкуса на мохитото от първа ръка, през които си мислех, че този сезон не свършва никога. Прекарвах ги у баба ми, която все още пази един стар грамофон и няколко плочи купени през шейсет и някоя година. Когато дойде време да опитам вкуса на мохитото за пръв път, бога ми, това ми се стори най-краткото лято на света. Тогава баба ми ме остави да раста с приятелите и спря да ми показва грамофонните плочи за лека нощ. Разбира се за нея това беше огромна загуба, но пък съхрани най-ценното – лятото в очите си и детската ми физиономия изцапана с шоколад. Аз от своя страна, както се досещате пораснах. Някои неща пораснаха с мен, някои се смалиха, като лятото например. То се сви до няколко уикенда и една седмица прекарана на морето. Пораснаха и се увеличи броя на приятелите ми обаче, тези които все още идват да скачат с мен през уикендите, когато никой не работи.
Веселието на тези кратки лета и следобедите им искам да преживявам още хиляда години напред. Чудя се как да събера тези бъдещи години в следобеда на онази събота, която наближава. Ще стигнат ли хиляда скока от скалите и хиляда чаши с мохито за неделята след това? Изхвърляме часовниците, с надеждата, че времето ще спре и лятото ще продължи толкова, колкото през ваканцията между втори и трети клас.
Тази седмица може би няма да чакаме събота… тръгваме още утре без търпение и без да му мислим много. Лято е, поредното кратко лято за възрастни, за това ще си вземем по-дълга отпуска този път, ще пием по едно дълго кафе и ще си оставим място за мохито след това. Ще си вземем един верен другар, който винаги е с нас и обича да плува повече от всички ни накуп – черния лабрадор на име Бианко. Той принадлежи на най-добрата ми приятелка, носи ни късмет и пръчки от водата. Иначе е малко мързелив, но щом чуе за морето, наостря уши и започва да се върти в кръг.
С Бианко до нас, морския залив, лодките за приключения, скоковете във водата и целият този летен хаос, ние приличаме на огромната обложка от една грамофонна плоча на баба ми. Е, тя беше черно-бяла, малко скъсана и всъщност оцветена от мен с шарени флумастери. Но приличаме на нея, да! Шареното лято е наше, там където морето не е илюзия, а снимката ще направя корица на албума, който ще озаглавя „Лятото на една мечта”.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Ayo Ogunseinde – Unsplash
Вижте още:
