View this post on Instagram
Не ми отваряй вратата, когато си тръгвам. Не бързай. Вместо това ме задръж близо до себе си. Толкова близо, че камъкът в мен да се счупи. Не ме пускай. Защото, ако го направиш, аз ще излетя през вратата. Няма да погледна назад. Няма да се върна.
Взимам разстоянието от вратата до колата за няколко удара на сърцето ми. Страх ме е, че този път ще спре. Нямам повече частички за раздаване. И не искам вече нищо да давам.
Понасям се по пълните само с таксита нощни улици и си пускам James Arthur. Да се подерем, да си поревем. От всички мъже той най-добре ме разбира… Свалила съм всички прозорци, косата ми се вее, пея с цяло гърло, сълзи се стичат. Мисля си, че си поредната грешка. Поредният човек, на който се доверих прекалено много… в кой филм си мисля, че съм не знам. Ама ако може да пускат финалните надписи скоро, че нали винаги има хепи енд преди това. Дори нямам изисквания към него. За финала говоря.
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
В чужди държави съм живяла, на други континенти дом съм създавала, пари съм пиляла, яхти, първи класи, звездите на хотелите вече не ме впечатляват. Не искам принц със замък и бели коне. Представяш ли си как се чисти това нещо – замъкът, и конете. Пък как се отоплява?! Дръжте си ги тез камъни. Аз си имам мои, които ще си бия в главата.
Какво искам… какво? До мен да е същество, което зачита факта, че имам чувства. Човек, който би ми бил същата опора, която съм аз, ако не по-голяма. Искам да не съжалявам за това, което съм дала.
Сещаш ли се как миньорите носели канарчета в мините, за да проверяват дали има изтичане на газ? И аз имам една такава птичка в гърдите. Работи обаче на обратно. От време на време се събужда и с крилата си се опитва да ми разпъне гръдния кош. Обяснявам го на хората с думите “усещам, че нещо голямо ще се случи”. Понякога голямото е хубаво. А друг път птичката е мишка, която се опитва да напусне потъващ кораб.
Последният опит за полет трая в продължение на месец. Все казвах: “Абе хора, нещо ще се случи!”. За щастие хубаво ми се случи. Поне засега е хубаво.
От ден-два пак се приготвя проклетото пиле да ми издере вътрешностите. Чувството е все едно аха да скоча от самолет и се осъзнавам. И никога не е свързано с конкретен човек или събитие. Тези трепети са различни. Имам други създания за тях. Цял зоопарк съм си заформила, за да съм в час с вътрешните си случвания.
Този път пилето ми казва и че не си ти. Не си ти този за цял живот. Била съм прекалено влюбена в картинката, която съм си нарисувала за твой образ. Много искам да си ти. Но как да обясня на пилето, че ти си безопасен газ и от теб няма да се задуша. Напротив, ще ми е спокойно. Ще ме обичаш. Ще ти родя деца. Няма да имаме много пари. Но ще остареем заедно щастливи, въпреки всичко… Пилето ще попита достатъчно ли е да не дишаш, а да си на животоподдържаща система. Искам ли да живея или просто да продължа да съм тук. Пилето ще си отиде, ако избера теб. Никога няма да разбера какво е предусещало.
Но… както знаеш, животни не убивам. Съжалявам.
Текст: Блясъчка
Снимка: https://www.instagram.com/insta__bram/
