Артистът и пеперудите - Стивън Уилсън: „За мен модата винаги е била извор на вдъхновение“

Силен старт за откриването на най-новото творческо пространство в София – галерия „Оборище 5“ е изложбата на американския художник Стивън Уилсън „Луксозни нишки“. До 10 януари 2019 г. галерията ще е дом на колорита, изяществото и артистичността на един от най-нестандартните съвременни американски творци. Луксозни платове, цифрови изображения, триизмерни скулптури, лазерно гравирани акрили и детайлни бродерии са в основата на 33-те оригиналните произведения на Уилсън.

„Работил съм като декоратор за едни от най-известните модни марки – Valentino, Versace, Gucci… Те идваха при мен със скици на идеите си, а аз ги превръщах в реалност“, разказва творецът. „Това бяха основно дантели, бродерии и пачуърк. Работих като комерсиален дизайнер в продължение на 15 години и благодарение на опита си се научих да творя в различни стилове.“

Вижте още:

Звучи някак традиционно, но всъщност „традиционни“ е последното, с което можем да определим творбите на Уилсън. Основните изразни средства, които използва, са предимно тъкани и конци, съчетани със скулптурен 3D печат, лазерно гравиране и рисуване.Всяка от творбите му съдържа милиони бодове, изработени с изключителна прецизност, и изискващи стотици часове работа. „Творя в студиото си в Шарлот, Северна Каролина всеки ден, от ранна утрин до 17.30 ч. следобед, понякога и до по-късно“, споделя Стивън. За основа на творбите си често използва коприна на Hermès, вълнен текстил от Chanel и луксозни тъкани на Gucci, Oscar De La Renta, Ralph Lauren и Brunello Cucinelli. Освен модата за свои източници на вдъхновение творецът посочва съвременните течения в изкуството, сред които поп арт, стрийт арт, графити и иконография, както и традиционните занаяти.

Как бихте представили себе си: като художник, майстор или моделиер?

Със сигурност като микс медия артист. Защото не използвам само едно изразно средство. Нишките са изразното средство, което най-често използвам, 99 процента от творбите ми са с бродерии или конци, включени по един или друг начин. Но използвам и маслени бои, скулптура, фотография… Смесвам всички елементи по един артистичен начин.

Виждам, че пеперудите са Ви фетиш…

Да, точно така е. Творбите с пеперуди се превърнаха в цяла серия. Когато започнах да работя по нея, дъщеря ми беше на 6 месеца. Гледах целия този негативизъм по новините и медиите и първоначално рисувах само фона на творбите. В тъмни цветове и някак потискащи. Пеперудите се появиха като знак на надежда. Те са начинът, по който обясняваме на детето си, че винаги има надежда. Мисля, че и хората трябва да гледат така на нещата. Затова са пеперудите. А черепите… знаете, те се като знак на смъртта, но с пеперуди върху тях това е оптимизмът, че животът е въпреки смъртта. Черепите са покрити и с цветя от дантела, които са характерни за булчинските рокли. Изработени са на ръка едно по едно и внимателно закрепени.

Как съвременното изкуството кореспондира с традиционни занаяти като пачуърк и бродерия? Според някои изкуството и занаятите са две съвършено различни неща…

Когато хората чуят за изкуство, обикновено си представят човек, който рисува застанал насред полето. За мен занаяти като дърворезба и металопластика също могат да създадат уникални творби. За да си добър майстор, трябва да си и добър художник, да притежаваш умението да правиш нещата перфектно. Имаш основата. Това, което превръща едно произведение в изкуство, е посланието. Ако си удивителен дърворезбар, но нямаш послание, значи това, което правиш, е просто занаят. Според мен много занаятчии правят копия на нечий чужд образ и представа за нещата.

А какво превръща модата в изкуство?

Само погледнете към наследството на Алекзандър Маккуин и ще разберете кога модата е изкуство. За мен тя винаги е била извор на вдъхновение. Ако вземете например едно модно шоу на Маккуин или последните на Gucci… това, което те правят, е изкуство. И го правят на всеки шест месеца. Когато изгледате някое от шоутата на Лагерфелд за Chanel и след това погледнете творбите на Деймиън Хърст – ето ви паралел! Не са важни само моделите, но и как ще ги представите. Ако видите една дреха окачена някъде, тя не носи същото послание както, ако я видите представена по определен начин в ревю. Според мен Алекзандър Маккуин беше този, които промени правилата на играта. Алекзандър ми е повлиял най-много в областта на модата, защото начина, по който той представя нещата, са много нетрадиционни.

За творбите ми е важна основата, но тя не е достатъчна. Аз съм обратното на минимализма – максималист съм. Мисля за това какво още може да се добави към творбата.

Платовете, материалите, които използвате, са все луксозни…

Да платове от Ralph Laurent, шалове на Gucci и Hermes (сгънати като основа на творбата), обожавам и материите и елементите на Louis Vuitton. В момента всички модни марки правят нещата да изглеждат по-луксозни.

Какво според Вас е луксът днес? Въпрос на качество ли е, на цена или на изработка?

Според мен за различните хора луксът означава различно нещо. За хората тип Ralph Laurent е важен начинът, по който продуктът е изработен, също и качеството на материала, човекът, който го е направил… Но за някой младеж – тийнейджър или на 20 години основен е вдъхновителят. Например за абитуриентския си бал те ще си вземат нещо, което е носила някоя от любимите им известни личности. Най-често това ще е първото им Gucci или Chanel, които за тях ще се превърнат във вдъхновение и спомен, които остават за цял живот. А по-нататък в живота хората избират определена марка заради начина, по който е изработила продукта. Някои марки са целите облепени с етикети и лога, но има и други като Bottega и Givenchy, по които няма да намериш надписи.

За Вас лично какво е луксът?

В определен момент от живота си хората казват, че това е времето, и това е истина. Ако мога да си открадна два дни, в които да бъда с дъщеря си без да ме притесняват с каквото и да е, това е истински лукс за мен. Или да отида в друга държава и да давам интервюта, както в момента – това също е лукс.

Бродерията Ви е слабост. Успяхте ли вече да се запознаете със спецификата на традиционната българска бродерия?

Да, направих някои проучвания по темата. Видях модели на български бродерии онлайн, а тези дни ще отидем до Националния музей, за да разгледам отблизо.

Текст: Велиана Симеонова

Снимки: архив галерия „Оборище 5“